„АНГЕЛЪТ – ХРАНИТЕЛ ОТ БАЛКОНА“ Маргарита Мартинова – стихове

АНГЕЛЪТ – ХРАНИТЕЛ ОТ БАЛКОНА

Приятели от тъмните балкони, 

ще свирите ли тази нощ за мен. 

Свирете смело - рок или симфония,  

разказвайте ми всеки минал ден. 

Лицата ви не виждам. Ще се моля 

да се почувствате доволни и добре. 

За вас ще стопля мляко на котлона.

Ще сложа в кафеварката кафе. 

Не сте ме виждали?

Измисляйте си всичко: 

очите, устните, осанка и коса. 

На вашето момиче да приличам

в далечен град, останал в младостта. 

Самотни ли сте?

Питайте звездите!

Защото тяхното е точно – самота. 

И просяците, свити по ъглите,

и нечия протегната ръка. 

Нещастни ли сте?

Питайте водите!

И някоя пресъхнала река.  

На Еньовден идете при тревите, 

при росена, накъсан край брега…* 

Щастливи ли сте?

Мъничко? Трошичка?

Щом имате постеля, топлина.

Щом можете по хълма да изтичате,  

да седнете на мелба след това.

Свирете по балконите с тромпети! 

Свирете с грамофон. 
Или с уста. 

Надвиквайте досадниците клети.  

Отглеждайте в сърцето си мечта! 

А аз, когато ви сваря кафето,

когато дойда да го поднеса,

ще видите в прозореца  – небето. 

И никой друг! 
Освен една Луна... 

Маргарита Мартинова

----------------------

** В нощта преди Еньовден болни и бездетни ходят по полянки, където цъфти еньовче, да се отъркалят за здраве в тревата и росата

KRASSIMIR AVRAMOV - KEEP CONTROL /КРАСИМИР АВРАМОВ – "ГУБЯ КОНТРОЛ"

"АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ" Маргарита Мартинова – стихове

АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ

Приятели от тъмните балкони,

ще свирите ли

тази нощ

за мен.

Измисляйте най-нежната симфония

и вплитайте  отминалия ден.

Лицата ви не виждам, ще се моля

да се почувствате

щастливи

и добри.

За вас ще стопля мляко на котлона.

Ще сложа и кафе да се вари.

Аз съществувам някъде. Икона.

И ще ви нося обич

и късмет.

Спасената във Нотър Дам Мадона,

в която можеш да се закълнеш.

Живея накъде – като момиче,

в изстраданото  детство,

в младостта.

Измисляйте ми абсолютно всичко,

очи, осанка, фигура, коса.

Обичайте се! Аз ще ви обичам.

Във мисълта се случват

чудеса:

Представяйте си - утринта да тича

в градината, през мократа роса.

Представяйте си – люлка да люлее,

с надежда да нахрани

стар поет.

Да се качи на хълма, да изгрее,

да слезе със фунийка сладолед.

Свирете по балконите с тромпети,

свирете  с грамофон.

Или с уста.

Надвиквайте досадниците клети.

Превръщайте живота си в мечта!

А аз, когато ви сваря кафето ,

когато дойда

да го поднеса,

ще видите в прозореца небето.

И никой друг. Освен една Луна...

                          Маргарита Мартинова

"Я НЕ ЛЮБЛЮ / АЗ НЕ ОБИЧАМ" Владимир Висоцки – превод: Маргарита Мартинова

АЗ НЕ ОБИЧАМ

Владимир Висоцки

Превод: Маргарита Мартинова

Аз не обичам изхода фатален,

в живота си изгарям и творя.

Аз не обичам тоз сезон печален,

когато няма радост в песента.

Аз не обичам хладния цинизъм.

Не вярвам във възторжени слова.

Аз не обичам някой да се взира,

над рамото ми, в моите писма.

Аз не обичам хора мекотели,

Ни да прекъсват думите ми в спор.

Аз не обичам в гръб по мен да стрелят,

Да стрелят в упор, също е позор.

Аз ненавиждам клюки и възхвали, 

Съмнения червиви и бодли, 

По косъма напряко да ме галят, 

Да стържат по стъклото със игли.

Аз не обичам сити и доволни, 

Избирам – без спирачки, в пропастта.

Досадно ми е – времето е болно,

забравено понятие – честта.

Щом някой вика - чупят ми крилата,

не чувствам жал, но, има и защо.

Аз не обичам слабите играчи,

Единствен, който жаля, е Христос.

Аз не обичам страх да ме полази,

Да бият слабия ме хвърля в бяс.

Аз не обичам някой да ме гази,

в душата ми да плюят, мразя аз.

Аз не обичам циркови арени,

където сменят милион за грош.

На бъдещето светлите промени,

Не ги обичам, нека да съм лош.

Превод: Маргарита Мартинова

И НИЩО НЯМА ДА Е СЪЩОТО… Маргарита Мартинова - стихове

И НИЩО НЯМА ДА Е СЪЩОТО…

Такава пролет няма досега!

С цветя – окапали,

преди да разцъфтят. 

Със птици с неразперени крила, 

нападали

във краткия си път.  

Такава пролет няма досега!

Там слънцето боде като с игла, 

лъчи прибира,

без да е изгряло. 

И остарява, неродена,

радостта. 

Такава пролет няма досега!

Светът мирише на войнишко одеяло. 

На брачна нощ

във болнични легла. 

На клетка след канарче

отлетяло. 

Не е война! Това не е война!  

Без хора, къщите отвън изглеждат цели, 

отвътре призраци-самотници лежат,
а паяците люлки
са им сплели. 

Не е и мир! Не е и мир това! 

Надява маска предпазливата луна, 

увива се – да бъде

цяла в бяло.

Невеста изоставена,

сама.  

Прилича на объркана жена. 

На шал – заплетен в колелото на колата. 

На босонога балерина.

На смъртта. 

На млад поет, увиснал

в мрачината…

Не е живот – животът след това!

А суха вейка – пролет след войната. 

Коричка хляб,

накиснат в тишина. 

И майка, седнала да чака пред вратата…

Маргарита Мартинова

Картина: Paul Delvaux „Пейзаж с фенери“

"БАЛ С МАСКИ" – Маргарита Мартинова, стихове

"БАЛ С МАСКИ"

Животът ли не ме обича?

Изляза ли навън –

вали.

Съдбата ли не ме обича?

Стъклата покрай мен троши.

Самата ли

не се обичам?

На сън ли някой ме смени.

Заля ми кофа с мрак в очите,

жарта със пепел

угаси.

Разплитам се и се заплитам.

Тежат ми хиляди вини.

Чак до смъртта си 
ще се питам –

на Юдите защо простих.

Започва

балът, Маргарита!

Воланд отново е герой*.

И маските – върху устите,

за да говори

само той.

Заплитам се и се разплитам –

в косите си и в мисълта.

Със лепенки,

лицата скрити

от мен на метър. А аз мълча.

Събуждам се -

не виждам никой.

Котка със вързани очи…

Девет живота и да има,

в десетия ще

съгреши.

Вали, вали, отмива всичко,

заченато в грях.

Любовта…

Аз се издърпвам за косите.

Летя, летя, над пропастта.

Маргарита Мартинова

–––––––––––––––
* Балът в „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков

"НОЩТА НА МАЙКИТЕ" ИЛИ СПУКАНАТА ТОПКА – Маргарита Мартинова, стихове

НОЩТА НА МАЙКИТЕ

Или "Спуканата топка"

Като камъчета, рукнали от сипей,

като трици от отрязано

дърво,

ронят се

на майките сълзите

в тесничкото болнично легло.

Ангели им – белите престилки.

Чашата с водата –

Божи дар.

Носят ги със

счупени носилки.

Чужда воля – тям е господар.

Портокал небелен върху стола.

Да приседнеш – нийде

няма нар.

Тръснати –

трохичките на пода.

Щедростта - под двоен катинар.

На съдбата топката игрива,

все не ще във паметта

да спре.

Със децата –

в рокличка красива.

С мрежи хляб във двете си ръце.

Сряза я на времето бодила.

Топката се спихна.

Остаря.

Оредяла е

косата сива.

На гурбет – децата по света.

Стаята – по-къса от живота.

Празна, като мелничен

чувал,

дето му

изтупали брашното

и от много ползи овехтял.

Майките, с очите си невинни,

с погледи, увити

в пелена,

думат Богу тихо и наивно:

Господи, защо ме не прибра?

Маргарита Мартинова

Невероятни: Най-добрата танцова група на Америка за 2018 г - постановката "Адам и Ева"Н

Best Dance Group RECREATE Adam & Eve In Heaven! | America's Got Talent 2018

"С ПАРИЖ В ОЧИТЕ СИ, БРУТАЛНО ДА УМРА" – Маргарита Мартинова, стихове

"С ПАРИЖ В ОЧИТЕ СИ,

БРУТАЛНО ДА УМРА"

Ръка целува и те гледа във очите.

В ухото шепне:  

“Аз съм твоята съдба!“

(Така изглеждаше

на жадните  в мечтите

„Любовникът 

на всички времена“…)

Какво разбирах от Париж тогава?

Момиче с плитка

върху русата глава.

Не с трюфели,

закусвах със попара.

Мечтаех да избягам от дома.

О, чудеса, наистина ви има!

А аз съм на перона „Гар дьо Ест“…

Париж в краката ми.

Крещя на ум:

„Води ме!

Оттук нататък 

има само – Днес!“

Мостовете – блестящи диадеми.

Денят е – Сена,

със разпусната коса.

Докато мракът дойде да ни вземе,

я сплитаме – вълна подир вълна.

Със смехове,

между дъждовните капчуци,

сред клоните,  с измокрени ръце,

между листа 

във мрежата от звуци,

нощта бе чак

до сутринта –

„Шанз Елизе“!

До оня лъч

над входове-икони,

в галерии, по-строги и от храм.

До Господ,

който слиза от Амвона

и никога не те оставя сам...

Отвън ни чакаха,

обсебили небето:

Монмартр – самоуките платна;

Дъхът на есен,

смесен със кафета;

Любов, каквато няма по света.

И що от туй,

че някой щял да каже

„Париж пропада! Черен и унил“ ?

Обикнеш ли го, гените си даже,

очите си, сърцето –

си сменил.

Душата ти, от него – иска още!

Немити улички? – 

Но ти си му простил.

И Плас Пигал – 

натрапчиво порочен.

И Айфел – грозноватичък, но мил.

Ако и теб, като Вийон, 

на ешафода

те покачат,

спомни си тез слова:

„Махни, превръзката, палачо,

за да мога,

с Париж в очите си,

брутално,

да умра! „

Margarita Martinova

Картина - Марк Шагал

                                

                      

ХОР ТУРЕЦКОГО - „ЧЕРНЫЙ ВОРОН“ И ТЕКСТ ПЕСНИ

ТЕКСТ ПЕСНИ

Чёрный ворон, чёрный ворон,
Что ж ты вьёшься надо мной,
Ты добычи не дождёшься,
Чёрный ворон, я не твой.
Ты добычи не дождёшься,
Чёрный ворон, я не твой.

Что ж ты когти распускаешь
Над моею головой,
Ты добычу себе чаешь,
Чёрный ворон, я не твой.

Завяжу смертельну рану
Подарённым мне платком,
А потом с тобой я стану
Говорить всё об одном.

Полети в мою сторонку,
Скажи маменьке моей,
Ты скажи моей любезной,
Что за Родину я пал.

Отнеси платок кровавый
Милой Любушке моей,
Ты скажи, она свободна,
Я женился на другой.

Взял невесту тиху стройну
В чистом поле под кустом.
Обвенчальна была сваха
Сабля острая моя.

Калена стрела венчала
Среди битвы роковой.
Чую, смерть моя подходит,
Чёрный ворон, весь я твой.
Чую, смерть моя подходит,
Чёрный ворон, весь я твой.

"ПИСМО ДО МАЙКА МИ" Сергей Есенин, превод Маргарита Мартинова

ПИСМО ДО МАЙКА МИ

Майчице ти моя, остаряла,

жива ли си? Пращам ти привет.

Светлина божествена и бяла

да облива къщицата с плет.

Писаха ми, често си вървяла

с вехтичко сукманче из снега.

Горко, безутешно си тъжала,

че не се прибирам у дома.

Все ти се привиждало във мрака,

сън, който сънуваш всяка нощ:

В кръчмата се сбивам с непознати,

ръгат ме в сърцето с фински нож.

Майчице, не се страхувай, родна!

Не, не съм дотолкоз изглупял

да си тръгна от света спокойно,

без отново да съм те видял.

Твоят син съм аз, изпълнен с нежност,

със една единствена мечта

да отмине тази скръб безбрежна.

Да отворя къщната врата

Ще си дойда с цъфналите клони

в пролетната розова мъгла.

Моля те, съня ми да не гониш,

както преди няколко лета.

Не буди мечтите размечтани,

не докосвай раната в гръдта!

Уморих се, изхабих се рано.

Не можах до край да устоя.

И недей ме учи да се моля.

Не се връщат миналите дни.

Ти си ми единствена опора,

светлинка вълшебна си ми ти.

Стига безутешно си тъжала,

че ме няма дълго у дома.

И от скръб превита си вървяла

с вехтичко сукманче през снега.

Превод Маргарита Мартинова

---------------

* Названието е дадено на определен вид финландски нож, широко ползван от руският криминален контингент преди революцията. И продължил ползва през целия ХХ век. Придобива популярност сред тях поради смъртоносните рани, които се получават след пробождането.