ЛЮБОВ ЛИ Е ИЛИ Е БИЛО ЛУДОСТ

 

Не е любов! Магия е. И вуду. 
Дълбока обич, дето няма брод. 
Идея! Мисъл, стигнала до лудост.
Страстта, която 
ме направи роб.
 
Стигми от думи, с гвоздеи забити. 
Разпънат спомен – прикован виси.
Греховна, газя в пъкъла на дните,
в засипани
от пясъка води.
 
Напред пристъпвам – всичко на пазара.
Продажна скука, мед покрит с оси.
Назад се връщам – жилото остава,
забодено
така, че да боли.
 
Изгубих ключа, счупих катинара.
Разбити стомни, кой да ги краде.
Змия и мъка – хванеш ли им вяра,
едно от двете
ще те предаде.
 
Без теб животът – гръм да го удари.
Да ми забият във гърдите нож.
Но искам пак, дъхът ти да ме пари.
Носи ме към звездите
всяка нощ.

                               Маргарита Мартинова