ЧУДНА МУЗИКА ЗА ТИХИ НОЩИ, ИЗПЪЛНЕНИ С КОПНЕЖ И ТЪГА

Ontspanning Piano Instrumentale ontspannende muziek voor baby slaap helpt baby's ontspannen lullaby

ЖЕСТОКОСТ (Монолог на едно момче с Бога)

ЖЕСТОКОСТ

Маргарита МАРТИНОВА

Господи, ако можеш всичко,
нарисувай ми Нова луна
сред звездички!
Но така –
да прилича на малко козле,
със рогца
и копитца, със влажно носле,
със треперещо тънко гласче,
дето сутрин ме будеше вместо звънче.

Аз живеех далече
и от влак, и от къщи.
и от сутрин до вечер
всичко беше все същото.
Със рогаткото, само, бяхме верни другари.
Той не ме взе на подбив за дрехите стари.

Нарисувай ми, Боже, двурога
луната!
Звездочела и бяла, като мойто козле.
На рогцата
със свещ, на врата със венче.
Честна дума ти давам, че нямах вина
за кръвта Му, която събраха в котле!
Аз не го защитих. Аз бях само дете.

И тогава разбрах,
как се дави сърцето,
а отвън не личи.
Как в съня ти леглото
от сълзи горчи.
Как се правиш, че слушаш,
а всъщност Ги мразиш.
Как котле, но с отрова, във себе си пазиш.
Все надявах се тайно, че там на небето
е отишла душицата и на козлето.

Затова!
Нарисувай ми, моля те,
Млада луна!
Да се хвана за двата й острички рога,
да ме носи към някоя друга земя,
че с омраза, на таз, да живея не мога.
И не мога на никого тук да простя.

Искам някъде, някого,
пак да обичам.
Нищо друго.
Това е едничко!
Господи, нали можеш всичко?

"НА ДЪНОТО" - Маргарита МАРТИНОВА

Не! Друго днес е дъното,
без изход и разпънато,
във пепелника черен на нощта.
Съзвездията бляскави
запалили са фасове
и над главите ни си тръскат пепелта.

André Rieu & 150 Dancers - Lara's Theme & Light Cavalry (Live ..

НАСЛАДА ЗА СЛУХА И ОЧИТЕ И ДУШАТА

НА ДЪНОТО - стихове от Марги БОРИСОВА

НА ДЪНОТО 

Цигарите ми свършиха!

Стрелките се прекършиха

върху часовника в средата на нощта.

Парите във дланта ми,

безсмислени и неми,

зачакаха да дойде утринта.

Дали да вадя фасове,

и грозни, и прашасали,

от пепелник, препълнен през деня?

Но вътре в мен се мяташе,

от нищо не мирясваше,

една, примираща за глътка дим, змия.

Това не е май дъното?

А дъното под дъното

на неизпушена докрай горчивина.

Тогава върху пясъка

на плажа, на бургаския,

се сбираше съседската тайфа.

Едно момиче влизаше  

в морето със обувките,

с чорапките със кръпките,

за да не видят другите деца.

Когато си отива, то тичаше с все сила,

по улички странични, към дома.

Не! Друго днес е дъното,

без изход и разпънато,

във пепелника черен на нощта.

Съзвездията бляскави

запалили са фасове

и над главите ни си тръскат пепелта.