Best Dance Group RECREATE Adam & Eve In Heaven! | America's Got Talent 2018
Блог за щастието и неудачата, за любовта и тъгата, за красивите места по земята и още по-красивите изживявания, за удоволствието от храната и мъката от диетите и за всички останали неща от живота.
Етикети
- СТИХОВЕТЕ НА СЪРЦЕТО (174)
- ВКУСОТИИ В ЧИНИИ (115)
- МЕЛОДИЯТА НА СЪРЦЕТО (84)
- ЖЕСТОКИ ИГРИ (38)
- ВЯРА И СЪМНЕНИЯ (31)
- "ВКУСНИ" КЛИПЧЕТА СЪС ЗЛАТНИ СЪВЕТИ (28)
- СТЕГНИ СЕ ЧОВЕЧЕ (26)
- ЛЮБОВ НЕОБЯСНИМА (20)
- ГРАДОВЕТЕ НА ЖИВОТА (17)
- ЧАЛЪМИ - КАТО ЗЛАТНИ НАЛЪМИ (11)
- МАРА ПЕПЕЛЯШКА (7)
- ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРКО (3)
Представена публикация
СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!
Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...
събота, 7 март 2020 г.
Невероятни: Най-добрата танцова група на Америка за 2018 г - постановката "Адам и Ева"Н
Best Dance Group RECREATE Adam & Eve In Heaven! | America's Got Talent 2018
сряда, 4 март 2020 г.
"С ПАРИЖ В ОЧИТЕ СИ, БРУТАЛНО ДА УМРА" – Маргарита Мартинова, стихове
"С
ПАРИЖ В ОЧИТЕ СИ,
БРУТАЛНО
ДА УМРА"
Ръка целува и
те гледа във очите.
В ухото шепне:
“Аз съм твоята съдба!“
(Така
изглеждаше
на жадните в мечтите
„Любовникът
на
всички времена“…)
Какво
разбирах от Париж тогава?
Момиче с плитка
върху русата глава.
Не
с трюфели,
закусвах
със попара.
Мечтаех
да избягам от дома.
О,
чудеса, наистина ви има!
А аз
съм на перона „Гар дьо Ест“…
Париж
в краката ми.
Крещя на ум:
„Води
ме!
Оттук
нататък
има само – Днес!“
Мостовете
– блестящи диадеми.
Денят
е – Сена,
със
разпусната коса.
Докато
мракът дойде да ни вземе,
я
сплитаме – вълна подир вълна.
Със
смехове,
между
дъждовните капчуци,
сред
клоните, с измокрени ръце,
между
листа
във мрежата от звуци,
нощта
бе чак
до
сутринта –
„Шанз
Елизе“!
До
оня лъч
над
входове-икони,
в
галерии, по-строги и от храм.
До
Господ,
който
слиза от Амвона
и
никога не те оставя сам...
Отвън
ни чакаха,
обсебили небето:
Монмартр – самоуките платна;
Дъхът
на есен,
смесен
със кафета;
Любов,
каквато няма по света.
И
що от туй,
че
някой щял да каже
„Париж
пропада! Черен и унил“ ?
Обикнеш
ли го, гените си даже,
очите
си, сърцето –
си
сменил.
Душата
ти, от него – иска още!
Немити
улички? –
Но ти си му простил.
И
Плас Пигал –
натрапчиво порочен.
И
Айфел – грозноватичък, но мил.
Ако
и теб, като Вийон,
на ешафода
те
покачат,
спомни
си тез слова:
„Махни,
превръзката, палачо,
за
да мога,
с
Париж в очите си,
брутално,
да
умра! „
Margarita
Martinova
Картина
- Марк Шагал
Абонамент за:
Публикации (Atom)