ПРИТЧА ЗА РАЗСТОЯНИЯТА
МЕЖДУ СЪРЦАТА
Един ден Учителят задал въпрос
на своите ученици:
- Защо мислите, че когато хората се скарат, започват да си
крещят?
- Защото се ядосват и излизат „извън нерви"... – отговорил един ученик.
- Но защо крещят толкова високо, след като се намират близо един до друг. –
продължил Учителят – Дори и да си ядосан, не можеш ли да говориш по-кротко и
тихо?
Учениците започнали да дават най-различни отговори, но нито един от тях не се
харесал на Учителя. И накрая той им обяснил нещата по следния начин:
- Когато хората се карат и са озлобени един към друг, техните сърца се
отдалечават. И за да преодолеят това разстояние и да се чуват помежду си, им се
налага да крещят. Колкото по-голям е спорът им, толкова по-силно крещят.
А забелязали ли сте какво се случва, когато хората са влюбени? Тогава е точно
обратно, те си говорят тихо и нежно. Защото сърцата им са много близо едно до
друго – разстоянието е съвсем мъничко.
Какво става, когато са още по-влюбени? – продължил Учителят. – Тогава не
говорят, а само си шепнат... Любовта им става още по-силна, а сърцата им – още
по-близо. И накрая, даже и шепотът им става излишен. Просто се гледат в очите и
се разбират без думи.
Затова, когато спорите или се карате с някого, особено с близък човек, не
позволявайте вашите сърца да се отдалечават едно от друго, не казвайте тежки
думи, които още повече увеличават пропастта между вас. Защото може да дойде
ден, когато разстоянието е станало толкова огромно, че никой от вас вече не
може да намери пътя обратно.
