НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА : МОНОСПЕКТАКЪЛЪТ "ПИСМО ДО ЕДИН МЪЖ" С БАРЫШНИКОВ Щ...

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА : МОНОСПЕКТАКЪЛЪТ "ПИСМО ДО ЕДИН МЪЖ" С БАРЫШНИКОВ Щ...: Моноспектакълът "Писмо до един мъж" ще обиколи европейските сцени. Баришников ще изпълни ролята на нестабилния психически и тра...

МОНОСПЕКТАКЪЛЪТ "ПИСМО ДО ЕДИН МЪЖ" С БАРЫШНИКОВ ЩЕ ОБИКОЛИ ЕВРОПЕЙСКИТЕ СЦЕНИ

Моноспектакълът "Писмо до един мъж" ще обиколи европейските сцени. Баришников ще изпълни ролята на нестабилния психически и трагичен образ на Нижински.
Вацлав Нижински (1889-1950), е легендарният полско-руски балетист, завършил живота си в лудост, поради разрива на връзката му с великия Дягелев.
Историята е следната: Дягилев включва Нижински в трупата на Ballets Russes, компания, която той основава през 1909 г. в Париж. Нижински изиграва най-известните мъжки роли в балета и става звезда в цяла Европа. Под влиянието на Дягилев, с когото стават двойка, той започва и да хореографира. Няколко години по-късно идилията приключва, когато, след като отношенията между двамата охладняват, Нижински се жени за унгарката Ромола де Пулски. Дягилев не приема предателството и уволнява Нижински, който дотогава явно не разбира, че кариерата му зависи изцяло от неговия партньор. В писмо до Игор Стравински той пише: "Ако е вярно, че Сергей не иска да работи повече с мен, то тогава аз съм загубил всичко."
И трагичната му съдба насетне доказва това прозрение, а животът му става идеалната основа за спектакъла на Уилсън и Баришников.

ИСТОРИЯ С МУЗАТА НА МАЯКОВСКИ – ЛИЛЯ БРИК И СНИМКАТА С ЛЮЛЕЕЩИЯ СЕ ФОТЬОЙЛ

През 1974-та в Москва, един мой приятел - водещ актьор от „Таганка“, Вениамин Смехов, ме заведе на гости при Лиля Брик. Тя е била музата на Маяковски, любовта му, жената, на която той е посветил знаменитата си поема „Флейта позвоночник“. И заради която, може би се е самоубил.

Лиля вече беше възрастна, прекарваше времето си на вилата в Переделкино. И не знам защо, но много се зарадва на гостенката от България. 

Тя седеше на люлеещ се фотьойл докато разговаряхме и в един момент аз извадих от чантата си снимката на моята бабушка, която бе направена в абсолютно същия фотьойл. 

Снимката на моята бабушка Мария Орлова, станала повод за милия жест

Изненадата на Лиля Брик бе голяма. Тогава тя ми обеща да си направи снимка във фотьойла и да ми я изпрати. След два три месеца пък моята изненада беше голяма, когато получих писмо с обещаната снимка и на гърба й пишеше: „Аз не съм толкова красива, като вашата бабушка, но нека тази снимки Ви бъде спомен от мен“.

Моята  изненада беше  голяма,  когато получих  писмо  с обещаната снимка (Пликът на писмото й)

Припомних си отдавнашния епизод вчера, след една готина полемика на стената на Чап за стиховете на Маяковски. И обещах на Чапраз Чапразов да намеря снимката на Лиля и да я кача. 

Лиля Брик  в креслото,  в което се фотографира,  за да ми изпрати снимката (но  не  точно  тази  снимка  ми  бе  изпратила)  и в което се самоуби 4 години  по-късно

Не успях да я намеря, макар да прерових сума ти папки и кутии, но открих плика от писмото на Лиля Брик, което е изпратила до адреса на родителите ми. Също от архива „изплува“ и снимката на моята бабушка Мария Орлова, станала повод за милия жест на прочутата навремето с интелигентността си и красотата си Лиля. А може би все пак ще „изплува“ и това, което търсих. Тогава  ще споделя снимката заради онези, които като мен харесват Маяковски.

Лиля Брик и сестра й – прочутата писателка Елза Триоле (вляво), съпруга на великия Луи Арагон