НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА :
ШИЗОФРЕННО…
Раздели ме на две –
новолунна. И - стара.
Част от мен забрави!
Другата –
да изгрява.
Или нека съм хляба -
мекото и кората.
Нека бъда земя - сушата
и водата.
Раздели ме на две! Да
остана пак цяла –
щом умра
да съм жива.
А не жива – умряла.
И да имам и тъмна, и
светла страна.
С две лица, както имат
деня и нощта.
С това цяло сърце,
питам те – накъде?
Пълно с вени пробите,
с думи от
стихове.
Всеки може на него да
сложи печат.
Да го бута напред, да
го връща назад.
Като амфора пълна със
мед или злато.
Като тежко имане,
от света
прокълнато.
Щом покаже наивно глава
над земята,
свършват дните добри. И
започва войната.
Раздели ме на две – да
обичаш едната.
Другата прибери
в сянката,
в самотата.
Нека там да стои, нека
там да я мразиш.
За да знаеш коя да
обичаш и пазиш.
Маргарита Мартинова
..
