АНГЕЛ
ХРАНИТЕЛ
Приятели
от тъмните балкони,
ще
свирите ли
тази
нощ
за
мен.
Измисляйте
най-нежната симфония
и
вплитайте отминалия ден.
Лицата
ви не виждам, ще се моля
да
се почувствате
щастливи
и
добри.
За
вас ще стопля мляко на котлона.
Ще
сложа и кафе да се вари.
Аз
съществувам някъде. Икона.
И
ще ви нося обич
и късмет.
Спасената
във Нотър Дам Мадона,
в
която можеш да се закълнеш.
Живея
накъде – като момиче,
в
изстраданото детство,
в
младостта.
Измисляйте
ми абсолютно всичко,
очи,
осанка, фигура, коса.
Обичайте
се! Аз ще ви обичам.
Във
мисълта се случват
чудеса:
Представяйте
си - утринта да тича
в
градината, през мократа роса.
Представяйте
си – люлка да люлее,
с
надежда да нахрани
стар
поет.
Да
се качи на хълма, да изгрее,
да
слезе със фунийка сладолед.
Свирете
по балконите с тромпети,
свирете
с грамофон.
Или
с уста.
Надвиквайте
досадниците клети.
Превръщайте
живота си в мечта!
А
аз, когато ви сваря кафето ,
когато
дойда
да
го поднеса,
ще
видите в прозореца небето.
И
никой друг. Освен една Луна...
Маргарита Мартинова
