„АНГЕЛЪТ – ХРАНИТЕЛ ОТ БАЛКОНА“ Маргарита Мартинова – стихове

АНГЕЛЪТ – ХРАНИТЕЛ ОТ БАЛКОНА

Приятели от тъмните балкони, 

ще свирите ли тази нощ за мен. 

Свирете смело - рок или симфония,  

разказвайте ми всеки минал ден. 

Лицата ви не виждам. Ще се моля 

да се почувствате доволни и добре. 

За вас ще стопля мляко на котлона.

Ще сложа в кафеварката кафе. 

Не сте ме виждали?

Измисляйте си всичко: 

очите, устните, осанка и коса. 

На вашето момиче да приличам

в далечен град, останал в младостта. 

Самотни ли сте?

Питайте звездите!

Защото тяхното е точно – самота. 

И просяците, свити по ъглите,

и нечия протегната ръка. 

Нещастни ли сте?

Питайте водите!

И някоя пресъхнала река.  

На Еньовден идете при тревите, 

при росена, накъсан край брега…* 

Щастливи ли сте?

Мъничко? Трошичка?

Щом имате постеля, топлина.

Щом можете по хълма да изтичате,  

да седнете на мелба след това.

Свирете по балконите с тромпети! 

Свирете с грамофон. 
Или с уста. 

Надвиквайте досадниците клети.  

Отглеждайте в сърцето си мечта! 

А аз, когато ви сваря кафето,

когато дойда да го поднеса,

ще видите в прозореца  – небето. 

И никой друг! 
Освен една Луна... 

Маргарита Мартинова

----------------------

** В нощта преди Еньовден болни и бездетни ходят по полянки, където цъфти еньовче, да се отъркалят за здраве в тревата и росата