И НИЩО НЯМА ДА Е СЪЩОТО… Маргарита Мартинова - стихове

И НИЩО НЯМА ДА Е СЪЩОТО…

Такава пролет няма досега!

С цветя – окапали,

преди да разцъфтят. 

Със птици с неразперени крила, 

нападали

във краткия си път.  

Такава пролет няма досега!

Там слънцето боде като с игла, 

лъчи прибира,

без да е изгряло. 

И остарява, неродена,

радостта. 

Такава пролет няма досега!

Светът мирише на войнишко одеяло. 

На брачна нощ

във болнични легла. 

На клетка след канарче

отлетяло. 

Не е война! Това не е война!  

Без хора, къщите отвън изглеждат цели, 

отвътре призраци-самотници лежат,
а паяците люлки
са им сплели. 

Не е и мир! Не е и мир това! 

Надява маска предпазливата луна, 

увива се – да бъде

цяла в бяло.

Невеста изоставена,

сама.  

Прилича на объркана жена. 

На шал – заплетен в колелото на колата. 

На босонога балерина.

На смъртта. 

На млад поет, увиснал

в мрачината…

Не е живот – животът след това!

А суха вейка – пролет след войната. 

Коричка хляб,

накиснат в тишина. 

И майка, седнала да чака пред вратата…

Маргарита Мартинова

Картина: Paul Delvaux „Пейзаж с фенери“