"БАЛ С МАСКИ" – Маргарита Мартинова, стихове

"БАЛ С МАСКИ"

Животът ли не ме обича?

Изляза ли навън –

вали.

Съдбата ли не ме обича?

Стъклата покрай мен троши.

Самата ли

не се обичам?

На сън ли някой ме смени.

Заля ми кофа с мрак в очите,

жарта със пепел

угаси.

Разплитам се и се заплитам.

Тежат ми хиляди вини.

Чак до смъртта си 
ще се питам –

на Юдите защо простих.

Започва

балът, Маргарита!

Воланд отново е герой*.

И маските – върху устите,

за да говори

само той.

Заплитам се и се разплитам –

в косите си и в мисълта.

Със лепенки,

лицата скрити

от мен на метър. А аз мълча.

Събуждам се -

не виждам никой.

Котка със вързани очи…

Девет живота и да има,

в десетия ще

съгреши.

Вали, вали, отмива всичко,

заченато в грях.

Любовта…

Аз се издърпвам за косите.

Летя, летя, над пропастта.

Маргарита Мартинова

–––––––––––––––
* Балът в „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков