"БЯГСТВО ОТ РЕАЛНОСТТА" - Маргарита Мартинова - стихове

 

 

Сънувам градовете ти,

сънувам ги,

потънали във изворна вода.

И лунни риби в улици изплували.

И тая твоя – моя пустота.

 

Сънувам пясъци, ръцете ти,

сънувам ги.

И мидени черупки във плътта.

И устните ти, гладни до целуване.

И дюни – бели булчини платна.

 

Сънувам себе си, разтапям се,

изгубвам се.

Една луна, смалена като пъп.

Със раните, до днес недолекувани.

И памет, във която я болят.

 

Сънувам гларуси по покриви,

сънувам ги.

На залеза лъчите как кълват.

Вселената сънувам, нарисувана.

Мъглата черна. Мировата скръб.

 

И ласките, и ноктите

сънувам ги,

лицето ми да галят и дерат.

Илюзии, облечени в сбогуване.

Сънувам неизминатия път.

© Маргарита Мартинова