КАК ДА ПОЧИСТИМ РИБА ОТ КОСТИТЕ ЗА 10 МИНУТИ - ГЕНИАЛНО

 </p>

"КАК СА ЖИВЕЛИ С ТОЗИ СВОЙ ОГРОМЕН ТАЛАНТ - ПИТАМ" - Маргарита Мартинова

 

Една малка част от картините, които обичам и съм ги гледала "наживо" (Сергей Чепик, Ел Греко, Русо Митничаря, Муха, Пикасо, Петров Водкин, Иван Милев, Пол Делво и разбира се – Жерико ("Галопът на волните коне", която не можах да добавя). Животът ми би бил по-малко цветен без тях.

Картина на испанския художник-монументалист Жозе Мария Серт. Снимката съм направила в Париж, в "Пти Пале" - където имаше изложба по случай 135 години от рождението му (разбира се, че пак имаше дебнете между мен и "надзирателите", а албум не се продаваше). Пикасо е писал за него, че Серт е един от най-големите художници на века. Картините му, част от които са изпълнени в "гризайл" стил, са огромни и впечатляващи със своя сюрреализъм. Правил е и декори на оперни постановки, които също бяха изложени. Мащабността, с която пресъздава вижданията си за епохата, човека и човечеството е един от елементите, които са ключ към незабравата.

 

Ел Греко! Художникът, който прескочи 5 века с картините си. Как се живее така - ако ти си 500 години напред, а другите са си във времето? Когато в "Прадо" седна на пейката срещу петте му картини на стената, гледам и сълзите текат от очите ми. Същото се случва и в Будапеща в галерията им в центъра. И там има няколко картини . И в Толедо, в една църквица също - има фрески, рисувани от него. Периодично изпадал в депресии.  Разбирам напълно защо... Как се живее с този огромен талант, питам?

 

1.      

      Сергей Чепик - страхотен! Руски емигрант в Париж, обрал там всички възможни награди за своята живопис. Страдалец, непризнат по достойнство в родината си. Две от картините му за пръв път видях окачени в катедралата "Св. Павел" в Лондон. Между стенописи и скулптури на светци. Побърка ме, докато го гледах. Невероятен творец. За съжаление – не е вече между живите. С картините му илюстрира много от стиховете си.

 

1.     

Картината е на Paul Delvaux "Пейзаж с фенери". Бяхме във Виена с Тони Титянова и в тяхната прочута картинна галерия "Албертина" видях тази картина. Тя ме порази със своята самотност, с приглушения здрач и с фигурата – абсолютен акцент на преден план, разделящ симетрично пространството на платното. Снимките бляха забранени. Точно един час правих „тегели“ надолу-нагоре (залата бе разделена на две с 3 стъпала), а след мен вървеше "надзирателката", защото бе подушила "престъпните" ми намерени. И все пак за секунди ме изпусна от поглед и аз направих снимката.

Делакроа "Галопът на свобоните коне"! Повече нищо няма да кажа...

     

 

Алфонс Муха. Купих си албума с картините му - не помня къде. Сецесион. Арт Нуво. Както и да го наречем, стилът тръгнал от Белгия или Франция (спорно е) е непрактичен, но много, много обаятелен и красив - и картини, и мебели, дори и поезия, може да са в този буржоазен стил преди двете войни.

           Това е картина на Русо Митничаря, който е рисувал несъществуващи в природата дървесни видове. Наивист? Приказен реалист? Кой както го определи. Негова голяма изложба бяха организирали във Вашингтон (незаслужено пренебрегван град с прекрасни музеи и галерии). И имах изключителния късмета да я видя.

 

 

Вито Кампанела, сюрреалист, починал 2014 година. Само в албуми съм виждала картините му, но ме впечатли това сливане между живата и нежива природа. Този край и начало едновременно в картините му.

 

Иван Милев, един от основните представители на българския Сецесион. Всяка негова картина крещи: „на българския!“. Всеки образ е разказ за тъжните страници на историята ни. Поклон!

 

Прословутата картина на руския художник Петров-Водкин "Къпането на Червения кон". Веднъж я видях в Ермитажа, и втори път – в Лондон, в Градската галерия, където имаше излажба "Влиянието на руския импресионизъм" и опашките се виеха почти до "Пикадили".

 

 

Пикасо. "Потрет на Волар"В Париж, в Гранд Пале видях картината от кубистичния период на художника. И понеже съм чела книгата на Тео за Ван Гог - писмата помежду им, и понеже съм чела и книга, писана за Волар, търговец на картини, който много е помагал на Ван Гог, когато погледнах картината, усетих че точно това е представата ми за този човек. Нямам обяснение , защо точно кубистичен образ ме трогна, но ме развълнува.