НЕГОВО ВИСОЧЕСТВО „ЛЮБОСЛОВ XI“ СЕ ПОЯВИ НА БЯЛ СВЯТ

 

(В Чикаго излезе ежегодният, 11-и по ред сборник за поезия и белетристика на български автори от всички континенти, между които е и авторката, пишеща тези редове)

ТРОХИТЕ СЛЕД ЖИТЕЙСКИ КРЪГОВРАТИ

 

 

 

Отгоре – бялата франзела на небето,

под нея чайките – нападали трохи.

В средата – спускат дрипава завеса

неканените есенни мъгли.

Така безсмислен и протяжен е моментът

между часовници с бинтовани стрелки:

Завръзка със прерязаната лента.

Завършекът със „Миг прекрасен спри!“

 

Разтуря времето седянките по плажа,

запряга бързо всевъзможни колела,

събира бойните си екипажи

да ме отпратят спешно у дома.

 

Илюзия да не остане, намек даже –

как може в топлата утроба на нощта

щастлива да съм, без да ме накажат,

с корона върху мократа коса.

 

Напук на мъдрите житейски кръговрати,

на злите мелници с немлъкващи уста.

 

На облака под белите миражи

трохите падат – чайки без крила.

© Маргарита Мартинова

"ВЗЕМИ КРИЛАТА МИ" - МАРГАРИТА МАРТИНОВА -ОНЛАЙН

 

https: //online.fliphtml5.com/ghipz/xsnu/

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ПО ПАВИЛИОНИТЕ

 

 

 

 

Благодарим на семейство Елена и Румен Атанасови от Варна!

Те са нашите читатели, които подариха на списание „Вкусотии в чинии“ своя семейна реликва:

„Календар по готварство” 1937 г.

В днешния брой ви предоставяме част от съветите и ястията, поместени в „Календара“, като до известна степен сме запазили правописа от онези години. Така, вие ще си представите – как са се произнасяли някои от думите, ще се запознаете със забравени, но много интересни, техники за готвене, ще прочетете „между редовете“ с какво се е хранила средната класа от 40-те години на миналия век. И навярно ще приготвите вкусните ястия от времената на песента „Вий спомняте ли си госпожо“.

Приятно пътуване в ладията на спомените!

„ВИЙ СПОМНЯТЕ ЛИ СИ, ГОСПОЖО!“

Едно правилно и истинско хранене изисква:

1. Всекидневната храна да е добре съчетана, да съдържа всички тия вещества, от които е съставен нашият организъмъ, нашето тяло.

2. Храната да е такава, че да поддържа жизнената сила и да набавя, да възобновява всичко това, което е изразходвано при работата на тялото.

Винаги когато при храненето употребяваме храна, която изобщо ни се харесва и допада, ние удовлетворяваме съ нея нашите разгалени апетити и желания, безъ да държим сметка, че въ такъв случай ние не се храним добре и че това хранене е безрезултатно и въ много случаи вредно, защото дава на организма или въ повече, или въ по-малко.

При храненето ние трябва да вкарваме въ организма всички ония вещества, отъ които той е съставенъ. Тия вещества са около петнадесеть и се казватъ основни вещества или елементи. Те са: кислородъ, водородъ, въглеродъ, хлоръ, сяра, фосфоръ, желязо и т.н.

 

ЮЛИЙ. Продукти, които се намиратъ през месеца на повечето наши пазари: Месо: говеждо, телешко, овче, свинско. Птици: пилета, патици, гъски, гълъби. Дивеч: птици. Риби: шаранъ, пъстърва, есетра, чига, раци. Зарзавати: цветно зеле, зелен фасулъ, краставици, картофи, домати, зеле, гъби, моркови и др. Плодове: ягоди, череши, ябълки, зарзали, праскови и др.

ШАРАНЪ ВЪ СОСЪ        за 4 души  

 Продукти: 1 кгр. шаран, 5 лъжици масло, 2 лъжици брашно, 2-3 глави лукъ, ½ глава кервизъ, 1 коренъ магданозъ, 1 дафинъ, 3-4 зърна бахаръ, 3-4 зърна черен пиперъ, 1 лимонъ, черен и червен пиперъ, бадеми.

Приготовление: Изчистената риба нарязваме на парчета, посоляваме със сол и поръсваме с лимонов сок. Оставяме рибата да стои така около 1 час. След това парче по парче топим в брашно и пържим в горещо масло.

Когато изпържим рибата, в същото масло изпържваме ситно нарязания лук и нарязания зарзават. Изпърженото наръсваме с 2 лъжици брашно, притуряме подправките, наливаме малко вода и варим всичко, докато омекне. Прецеждаме соса и го мачкаме през сито. Към прецедения сос слагаме към десетина бадемчета, които сме обелили, нарязали на дълго и прекарали през пещта.

Соса подправяме с лимонов сок и ситен магданоз. Рибата нареждаме на чиния и заливаме със соса. Поднасяме с картофи.

 

МУСАКА ЗЕЛЕНЪ ФАСУЛЪ      за 5 души 

 Продукти: ½ кгр. фасул, 1 кгр. картофи, 500 г домати, 5 лъжици масло, 2 чаши мляко, 4 яйца, подправки.

Приготовление: Обелените картофи нарязваме на филии, посоляваме, потопяваме в брашно и пържим в горещо масло. Изчистения фасул нарязваме, измиваме и задушаваме в масло, докато омекне. В намазана тавичка слагаме пласт картофи, отгоре пласт нарязани домати. върху доматите туряме фасула, над него пак домати и отгоре покриваме с картофи. Между пластовете солим с черен пипер. Заливаме всичко с разбитото мляко и яйца.  Печем и поднасяме с кисело мляко.

 

 ТИКВИЧКИ С ДОМАТОВЪ СОСЪ

 Обелваме тиквички, посоляваме ги, уваляме въ брашно и пържим в масло. Приготовляваме доматов сос от варени, пасирани домати, масло и брашно.

В една тавичка слагаме пластъ пържени тиквички, наръсваме ги с настърганъ кашкавал или сирене, отгоре слагаме доматов сос. Върху него редим пакъ тиквички, сирене и т.н., докато се напълни тавичката. Най-горниятъ пласт трябва да е сирене. Слагаме тавичката в пещьта и я държим тамъ няколко минути.

  

ПЪЛНЕНИ ПИПЕРКИ                 за 6 души       

 Продукти: 12 пиперки, 4-5 лъжици масло, 5 лъжици хлябни трохи, 2 лъжици брашно, мляко, 1 главичка лукъ, 250 гр. шунка, 2-4 гъби. Магданозъ, подправки.

Приготовление: Изчистваме пиперките, махаме дръжките, семето и измиваме. В маслото изпържваме ситно скълцания лук съ скълцаната шунка и скълцаните гъби. Подправяме съ сол и червенъ пиперъ. От 2 лъжици масло и 2 лъжици брашно правимъ запръжка, която разреждаме с мляко. От тази запръжка слагаме в изпържената плънка, притуряме хлебните трохи, разбъркваме сместа и пълним пиперките, които сме посолили отвътре. Нареждаме пиперките в тавичка с отворите обърнати нагоре. Всеки отвор на пиперките наръсваме с галета, туряме отгоре парче масло. Печемъ въ пещьта. Поднасяме пиперките залети с останалия сосъ и пърженъ хлябъ.

 

 ЯХНИЯ БАМЯ

 Продукти: 1 кгр. бамя, 5-6 глави лук, 5 лъжици масло или зехтин, 1 лъжица брашно, 4-5 домати.

Приготовление: Изчистваме бамята, като около дръжката отрязваме един пласт, но така, че да не повредим самата дръжка. Това се прави, за да не изпусне бамята своя сок. Попарваме бамята с вода и измиваме добре. Ситно нарязания лук пържим в горещо масло. Наръсваме лука с брашното, а после с червен пипер и сол. Притуряме бамята, сипваме малко вода и задушаваме.  Слагаме и нарязаните домати. Ако има нужда, доливаме още вода и доваряваме, докато изври водата и избие маслото. Подправяме със ситен магданоз, черен пипер и лимонов сок.

 

 МАРИНОВАНИ ПИЛЕТА             за 4 души - 204

  Продукти: 2 малки пилета, масло, подправки. Зехтинъ, лимоновъ сокъ. Майонезъ. Украса.

Приготовление: Очистени пилета, измити, варим в солена вода съ супенъ зарзаватъ и супени подправки. Сварените пилета оставяме да изстинат. След това ги нарязваме на парчета. От всяко парче махаме кожата. Месото посоляваме съ солъ и черенъ пиперъ, заливаме съ зехтинъ и лимоновъ сокъ и оставяме да престои около 1 часъ. Нареждаме месото върху салатени листа, които сме нарязали на ивици. Върху салатата туряме филии отъ твърдо - сварени яйца. Всичко заливаме с майонезъ. Украсяваме с маслинки и кисели краставички, нарязани на ветрилца.

 

 ПИЛЕ ФРИКАСЕ                  за 4 души  -204

 Продукти: 1 пиле, супенъ зарзаватъ, 4 лъжици масло, 4 лъжици брашно, подправки, лимонъ, 4 яйца, магданозъ, масло.

Приготовление: Измиваме изчистеното пиле и варим съ супен зарзават и супени подправки. Свареното пиле нарязваме на парчета и пържим въ горещо масло. Изпърженото пиле нареждаме в чиния. От 4 лъжици масло и 4 лъжици брашно правим светла запръжка, която разреждаме съ прецедения бульон. Варим соса, докато се посгъсти. Сваляме от огъня. Подправяме съ сол и черен пипер и подстройваме съ 4 жълтъка и лимонов сок. Съ соса заливаме месото. Украсяваме съ листа от магданоз.

 

МУСАКА             за 6 души

Продукти: 2 кгр. спанак, 1 кгр. картофи, 5 лъжици масло, 150 гр. кашкавал, 6 яйца, ½ кгр. кисело мляко, подправки, лук.

Приготовление: Варим картофите, обелваме ги и, като изстинат, нарязваме на филии. Изчистения, измит спанак, ситно нарязан, пържим въ горещо масло, в което предварително сме изпържили ситно нарязана глава лук. посоляваме съ сол, черен и червен пипер. В намазана съ масло тавичка слагаме картофи, пласт спанак. Наръсваме спанака съ галета и настърган кашкавал. Покриваме съ картофи и т.н. Върху най-горния пласт, който е от картофи, слагаме масло и заливаме съ чаша мляко. Печем в пещта. Готовото ястие заливаме съ разбити яйца и кисело мляко. Допичаме.

 

 ТЕЛЕШКО СЪ ДОМАТИ               за 6 души

 Продукти: 1 кгр. телешко от бут, 200 гр. масло, 4 глави лукъ, 1 лъжица брашно, подправки, ½ кгр. домати, магданозъ.

Приготовление: Нарязаното месо измиваме и пържимъ въ сгорещено масло. Като добре се изпържи, притуряме лука, нарязанъ на филии. Посоляваме лука със соль, похлупваме тенджерата и пържим. Задушаваме лука, докато се стопи, безъ да бъркаме. Защото, като се бърка лукътъ, не се стопява. За да не загори ястието, силно разклащаме тенджерата. Изпържи ли се лукътъ, наръсваме съ брашно и после с червенъ пиперъ. Заливаме с чаша вода и варим, докато омекне месото. Притуряме доматите, които сме обелили. На доматите махаме семето и ги нарязваме на филии. Подправяме съ ситенъ магданозъ и черен пиперъ.

 

ГУЛАШЪ

 Продукти: ½ кгр. говеждо месо, 125 гр. сланина, 2-4 главички лук. Сол, червен пипер, 1-2 лъжици масло, 1 чашка вино, 1/8 л. каймак или кисело мляко.

Приготовление: Взимаме месото, нарязваме го на филии, които режемъ на ивици, а ивиците на малки парченца. Нарязваме също така и сланината. Въ тенджера сгорещяваме маслото, въ него пържим ситно нарязания лук съ сланината и червен пиперъ. Когато се изпържат добре горните продукти, тогава притуряме при тях и месото. Месото пуска вода и то трябва да се пържи, докато сокътъ остане съвсем малко. Поставяме соль и червенъ пиперъ по вкусъ. Наливаме чашка вино и варим гулаша, докато омекне месото. Разбиваме малко каймакъ или кисело мляко и, няколко минути преди да свалим ястието, изсипваме в него млякото. Оставяме гулаша само един мигъ да заври и веднага го поднасяме. По същия начин се приготвя и гулаш с картофи. Картофите, обелени и измити,  се притурят при месото, когато е почти готово. На ½ кгр. месо слагаме 1 кгр. картофи.  През лятото можем към гулаша да притурим 1-2 червени доматчета и 1-2 пиперки.

 

ГОВЕЖДИ ЕЗИК

Продукт: 1 говежди език. Маринада. Подправки, сос, масло.

Приготовление: Приготовляваме си маринада – само че без оцетъ, значи от супен зарзават, подправки и вода. В тази маринада варим езика (който сме очистили, измили и натрили добре съ соль), докато езикътъ омекне съвсем. Правим сос от лъжица масло и толкова брашно. Като се изпържи добре горната запръжка, разредяваме я съ водата, въ която сме варили езика. Към соса притуряме оцет по вкус и кисела краставица, нарязана на парченца. Мекия език обелваме още докато е топъл – оставяме го да изстине, нарязваме го на филии, които пускаме въ соса, и поднасяме.

 

 ПЪРЖЕНИ ПИПЕРКИ          за 4 души

 Продукти: 1 ½ кгр. пиперки, ½ кгр. домати, 8 яйца, 4 лъжици мляко, 4 лъжици масло, подправки.

Приготовление: Изчистените от семето и дръжките пиперки измиваме и нарязваме на парчета. Пържим пиперките въ масло до зачервяване. Притуряме нарязаните домати, които сме потопили въ гореща вода, после въ студена и сме обелили. Доматите пържим, докато изври водата им. Посоляваме съ соль и черен пипер. Наръсваме съ много ситен магданоз. Разбиваме млякото и яйцата и заливаме пиперките. Оставяме яйцата да се запържат, като бъркаме леко ястието. Поднасяме веднага.

 ПИПЕРКИ СЪ СИРЕНЕ

 Продукти: 1 кгр. пиперки долма, 1/4 сирене, 2-3 яйца, 4 кифли или бял хляб, малко мляко, сол, черен пипер. Червени домати. Масло.

Приготовление: Измиваме и издълбаваме пиперките. Приготвяме плънката, като накисваме кифлите, изстискваме ги добре и размесваме с натрошеното сирене, яйцата, 1-2 ситно нарязани домата, сол, черен пипер. Пълним пиперките и ги пържим в сгорещено масло.  Поднасяме с кисело мляко.

 

 

ПОБЕДИТЕЛ В НАЦИОНАЛНИЯ ПОЕТИЧЕН КОНКУРС „ЖЕНАТА - ЛЮБИМА И МАЙКА” 2022 Е МАРГАРИТА МАРТИНОВА ОТ СОФИЯ

Винаги, винаги, ама винаги, когато взема награда, след – на Оня, който от небето движи делата ни по Земята, ще благодаря на моите приятели от Стената и на най-близките хора! Защото знам, че те ме подкрепят най-чисто и ще се зарадват толкова искрено, колкото и аз. И ще благодаря на журито – на тези поети, които не изтъкнаха себе си, както обикновено се прави в такива случаи, не се опитаха да засенчат участниците и призьорите. Защото, просто, творците от журито са имена и нямат нужда от допълнителни 5 минути слава. И ще благодаря на организаторите, които не заметоха приключването на конкурса под килима – все едно това е някакво поредно мероприятие и участващите в него са просто фигуранти. Не, организаторите направиха да се превърне събитието в празник - в който всяка от страните да получи своята доза радост от публичността. И ще представя пред вас стихотворенията си на Стената, но ще споделя – защо избрах цикъл стихотворения по конкурсната тема „Жената - любима…“, в които се говори не за нежността в любовта, а за страданието през войната. Защото жените във всички войни по света се превръщат в лъвици, които бранят децата си или в светици, които отиват на небето. И избрах в темата „майка" – онова срутване в световете на майките, минали през мелницата на прехода, срутване, в което е останал единствен лъч - надеждата, че

нереализираното от тях ще могат да постигнат техните деца. И избрах още в темата „майка“ - да се почувства онова съпричастие към съдбата на хиляди майки, оставени в несрета, самота и бедност - за които все още не можем да направим нещо повече от съчувствие (проблемът, както нравствен, така и социален). И за моя радост - бях разбрана… Маргарита Мартинова ---------------

НЕВЕСТИ НА ВОЙНАТА

Жените носеха войната под сърцата си,

заченали след удари с приклади.

Не им личеше – стари или млади,

очите им все гледаха в земята.

Жените криеха под шалове телата си

и семето с насилие засято.

Живееха за хляба на децата си,

с надежди и със сълзи го соляха.

Посред нощѝте за косите ги извличаха,

подмятаха по пристани и гари.

На корабни въжета заприличваха

ръцете им с охлузените рани.

„Невести на войната“ ги наричаха.

На „сватбите“ им светеха ракети.

През покрива оръдия надничаха.

Шрапнели падаха край тях вместо конфети.

Пламтяха къщите им и изпращаха искри,

като опашки от Халееви комети.

Върху главите им се сипеха звезди

и правеха лицето им да свети.

Жените тихо във икони се превръщаха,

по бузите им стичаше се миро.

Мъжете във окопите се кръстеха

и името им шепнейки, умираха. - - - - - -

- - - - - - - - - -

ВЗЕМИ КРИЛАТА МИ

Под „Стъкления похлупак“ на мисълта

тревожен гълъб бие по перваза,

надеждата му – в шепата зърна

на дните във изронената пазва.

Крепим се на ръба едва-едва,

не пърхаме, крилата да опазим.

Капани е заложил в нас страха:

След всеки полет – в миг ще се размажем

в сгъстената утайка на кръвта,

във вени, с лейкопласти залепени.

Подпряхме се на гнили перила,

за малко само, дъх да си поемем.

Променя се наоколо света,

останахме под рухналото време.

Не! По-добре крилата ми вземи.

За мен светът е стар, за теб е тесен.

Расте човек със своите мечти,

а не с листата, падащи наесен.

Вземи, докато твойте порастат!

Не ме мисли. И ако бъдем честни:

Щастливи сме децата да летят.

А майките и без крила са лесни… - - - - - - - -- -

ДАЛЕЧНА Е НОЩТА НА МАЙКИТЕ

Камъчета, рукнали от сипей,

трици от отрязано дърво –

ронят се на майките сълзите

в тесничкото болнично легло.

Ангели им – белите престилки.

Чашата с вода – от Бога дар.

Носят ги във счупени носилки.

Чужда воля тям е господар.

Съхнат портокалчета на стола,

нийде да приседнеш няма нар.

Пръскат се трохичките по пода.

Щедростта е тук на катинар.

Спомнят си как топката игрива

тупа и не иска да се спре:

Те са млади, в роклички красиви,

с мрежи хляб във двете си ръце.

Сряза ги на времето бодила.

Топката се спихна. Остаря.

Без боя, косата им е сива.

На гурбет децата по света.

Стаята – по-къса от живота,

празна като мелничен чувал.

Гребали го, тупали брашното,

пет пари за него кой би дал?

Майките, във дрешките си черни,

с погледа, замрежен от перде,

шепнат вечер: „Дойдеш ли си, чедо,

нека после Бог ме прибере!“

Маргарита Мартинова

Носител на голямата награда на Националния поетичен конкурс „Жената – любима и майка” в Свиленград е Маргарита Мартинова от София

 https://e-svilengrad.com/2022/03/11/%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d0%bb%d1%8f%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd/#respond

Πoбeдитeл в Haциoнaлния пoeтичeн ĸoнĸypc „Жeнaтa – любимa и мaйĸa” в Cвилeнгpaд e Mapгapитa Mapтинoвa oт Coфия. Гoлямaтa нaгpaдa й бe пpиcъдeнa зa циĸъл cтиxoтвopeния – „Bзeми ĸpилaтa ми”, „Heвecти нa вoйнaтa” и „Дaлeчнa e нoщтa нa мaйĸитe”. Haгpaдaтa и cпeциaлнaтa cтaтyeтĸa нa ĸoнĸypca вpъчи зaмecтниĸ-ĸмeтът нa oбщинa Cвилeнгpaд Mapия Kocтaдинoвa. Cлeд 2-гoдишнo пpeĸъcвaнe днec бe възcтaнoвeнa тpaдициятa oтличиятa дa ce paздaвaт нa тъpжecтвeнa цepeмoния в шaтo „Kaтapжинa Ecтeйт” в Meзeĸ. Πpиcъcтвaщитe нa cъбитиeтo пoчeтoxa c минyтa мълчaниe пaмeттa нa пoeтa Ивaйлo Бaлaбaнoв и нeгoвaтa cъпpyгa и мyзa – Baня, ĸoитo бяxa вaжнa чacт oт paзвитиeтo нa ĸoнĸypca ĸaтo жypи, a в пocлeднитe cи няĸoлĸo гoдини гoлeмият cвилeнгpaдcĸи пoeт бe и пoчeтeн нeгoв пpeдceдaтeл. Πoeтичният ĸoнĸypc, пocвeтeн нa жeнaтa, ce пpoвeждa зa пoeти любитeли oт 2004 гoдинa пo инициaтивa и cъc cпoмoщecтвoвaтeлcтвoтo нa Eлeнa Maнoлoвa, cъпpyгa нa Гeopги Maнoлoв – ĸмeт нa Cвилeнгpaд oт 2004 дo 2019 г. Идeятa бe пoдĸpeпeнa oт Cъюзa нa бългapcĸитe пиcaтeли и пpeз 2005 г. пpepacнa в нaциoнaлeн фopyм. Beчe 17 гoдини ĸoнĸypcът ce opгaнизиpa oт Oбщинa Cвилeнгpaд, Cъюзa нa бългapcĸитe пиcaтeли и HЧ „Πpocвeтa – 1870”. Haгpaдният фoнд ce ocигypявa oт Oбщинa Cвилeнгpaд и Eлeнa Maнoлoвa, ĸoятo пpeдocтaвя пъpвaтa нaгpaдa и cпeциaлнaтa cтaтyeтĸa „Утpo” oт Б. Бoндиĸoв, cтaнaлa cимвoл нa ĸoнĸypca. Πpeдceдaтeлят нa Cъюзa нa бългapcĸитe пиcaтeли Бoян Aнгeлoв cпoдeли, чe cвъpзвa Cвилeнгpaд c литepaтypaтa и нeoбoзpимия тaлaнт нa Ивaйлo Бaлaбaнoв. Toй пoздpaви пoбeдитeлитe в ĸoнĸypca, ĸoйтo пpeз гoдинитe ce e пpeвъpнaл в cтъпaлo зa члeнcтвo в CБΠ и мнoгo oт oтличeнитe твopци бивaт пpиeти в peдицитe нa cъюзa. Taзи гoдинa зa yчacтиe в пoeтичнaтa нaдпpeвapa бяxa пoдaдeни oбщo 315 cтиxoтвopeния oт 144 aвтopи oт цялaтa cтpaнa. B ĸaтeгopиятa дo 18 гoдини ce вĸлючиxa 19 дeцa и млaдeжи. Жypи c пpeдceдaтeл Бoян Aнгeлoв и члeнoвe – пoeтитe Бopянa Cтaнeвa и Aтaнac Звeздинoв, oцeни твopбитe и излъчи пoбeдитeлитe. https://e-svilengrad.com/2022/03/11/%d0%bd%d0%be%d1%81%d0%b8%d1%82%d0%b5%d0%bb-%d0%bd%d0%b0-%d0%b3%d0%be%d0%bb%d1%8f%d0%bc%d0%b0%d1%82%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d0%b3%d1%80%d0%b0%d0%b4%d0%b0-%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b0%d1%86%d0%b8%d0%be%d0%bd/#respond

Маргарита Мартинова е победил в 17-то издание на Националния поетичен конкурс „Жената – любима и майка“ в Свиленград във възрастовата група над 18 години. Тя бе отличена с голямата награда за цикъла си стихотворения „Вземи крилата ми”,

 

СВИЛЕНГРАД, 12.03.2022 12:06 (БТА) Маргарита Мартинова е победил в 17-то издание на Националния поетичен конкурс "Жената – любима и майка" в Свиленград във възрастовата група над 18 години. Тя бе отличена с голямата награда за цикъла си стихотворения "Вземи крилата ми", "Невести на войната" и "Далечна е нощта на майките". Наградата е парична премия и статуетката "Утро" на скулптура Богдан Бондиков. Тричленно жури начело с председателя на Съюза на българските писатели (СБП) Боян Ангелов оценяваше таланта на участниците. Тази година в поетичната надпревара бяха подадени общо 315 стихотворения от 144 автори от цялата страна. В категорията до 18 години се включиха 19 деца и младежи. В приветствието си към участниците и гостите зам.-кметът на Свиленград Мария Костадинова отбеляза колко е забележителна идеята за поетичния конкурс, който утвърждава непреходните ценности на духа. Неин автор е съпругата на бившия кмет на Свиленград Георги Манолов Елена Манолова. В първа възрастова група за най-талантлив бе определен 13-годишният Теодор Тодоров от Свиленград. Той се представи със стихотворението си "За тебе, мамо". Церемонията по награждаването по традиция се състоя във винарската изба "Катаржина естейт". Местни младежки формации създаваха настроение със своите изпълнения.

СПИСАНИЕ "СЛОВОТО" ПУБЛИКУВА РЕЦЕНЗИЯ ЗА КНИГАТА НА МАРГАРИТА МАРТИНОВА "ВЗЕМИ КРИЛАТА МИ"

 https://sbp.bg/%d1%87%d0%be%d0%b2%d0%b5%d0%ba%d1%8a%d1%82-%d0%b8-%d0%bd%d0%b5%d0%b3%d0%be%d0%b2%d0%b8%d1%82%d0%b5-%d0%b8%d0%b7%d0%b1%d0%be%d1%80%d0%b8/

ЧОВЕКЪТ И НЕГОВИТЕ ИЗБОРИ 

26.01.2022 

Лалка ПАВЛОВА 

 ЧОВЕКЪТ И НЕГОВИТЕ ИЗБОРИ В СТИХОСБИРКАТА „ВЗЕМИ КРИЛАТА МИ“ ОТ МАРГАРИТА МАРТИНОВА 

Разумът води до вяра, а вярата стои в основата на убеждението за истинността на нещо. Върху тяхната основа се надгражда фундаментът на изключително важното за всеки човешки живот понятие – за избора, пряко обвързано с индивидуалния жизнен път на личността. Кое да изберем на прага на живота си – да се облегнем на готовата формула на миналото, създадена чрез опита на нашите родители, или да предпочетем чистото пространство на бъдещето, в което сами ще полагаме своите точки, тирета и многоточия на базата на собствения си сблъсък с материалния свят, върху който Съдбата ни е положила като съчетание от дух и материя. Именно този проблем стои в основата на стихосбирката на Маргарита Мартинова „Вземи крилата ми“, издателство „Български писател“ и издателска къща „Прима прес“, С., 2021 година. Една книга въздейства на читателите още с външния си вид, със заглавието си, с начина на художествено оформяне на нейната корица. Заглавието на стихосбирката на Маргарита Мартинова и акцентуваният брой на творбите в нея още на корицата ѝ (66 стихотворения), предизвиква размисли за символиката на образа на крилата и на числото 66. В световното културно пространство образът на крилете се свързва със стремежа на душата да достигне надиндивидуалното свое състояние, като се оттласне от материалната обвивка на тялото и с помощта на познанието се опита да достигне до божественото. Крилете обаче нито се получават даром, нито се купуват отнякъде – те трябва да се извоюват с цената на инициационното пречистване, което се постига бавно и с много лични жертви. Затова заглавието на стихосбирката на Маргарита Мартинова звучи предизвикателно – подвеждащо, обвързано преди всичко с цифровата символика на числото 66, което сочи лирическата героиня като посредник между принципа и проявата на майчинския инстинкт за състраданието и стремежа за взаимопомощ, за желанието да жертва част от себе си. Неслучайно заглавието „ВЗЕМИ КРИЛАТА ми“ поставя проблема за личния избор, акцентувайки го и графически, и цветово, чрез особеното изписване на притежателното местоимение „ми“. В семантиката на композиционното подреждане на творбите в книгата също е акцентуван проблемът за избора – стихотворението „На Стаси“ е изведено самостоятелно, дори пред съдържанието ѝ, като по този начин се дава знак на читателя, че то представлява ключова творба за цялата стихосбирка, още повече, че заглавието ѝ всъщност е цитат от него. Императивът „вземи“ подканя, но не представя резултат от действие, което дава възможност на субекта, към който е отправен, сам да направи своя избор как да постъпи. Резултатът от решението му е поднесен чак във финалните творби на книгата чрез стихотворението „Сляп избор“. Произведенията в книгата на Маргарита Мартинова са разпределени в осем цикъла със собствен паратекст, който акцентува съдържанието на последователно подредени във времето периоди от земното съществуване на човека: „Светлата и тъмната страна“, „Всичко е любов“, „Творчество пророчество“, „Вяра и съмнения“, „Демисезони“, „Началото и краят“, „Мъртвило“, „Спасение дебне отвсякъде“. Лирическата героиня в тях превежда читателя през сезоните на своето битие, за да му разкрие онези истини за смисъла на човешкия живот, до които сама е достигнала чрез личните си избори по време на кръстопътищата и изпитанията, пред които я е поставяла Съдбата. Младият човек току-що е поел щафетата на живота си напред, в хода на лутанията и търсенията на посоката на собствения си път ударите на живота могат да го повалят или да прекършат волята му да продължи да се бори за правото си на щастие. Човешкото съществуване е кратколетно, в него „надеждата е шепа зърна“ в „изронената пазва“ на бързо променящия се свят и е твърде вероятно да остане под руините на „рухналото време“. Лирическата героиня – поетеса е част от миналото, част от листопада на това рухнало време, тя е онзи „тревожен гълъб на перваза“, в чиято мисъл е узряла истината, че е невъзможно да се учим без болка, но и че „изборът, а не шансът определя съдбата“ на човека (Аристотел), че за нея „светът е стар, / за теб е тесен“, че лейкопластите по вените, в които вече стихва „сгъстената утайка на кръвта“ ѝ, не могат да върнат назад времето, в което „човек расте със своите мечти“. И затова щедро, с майчинска грижовност и жертвеност, с надеждата да види летежа на детето си, му предлага своите крила, докато неговите пораснат и укрепнат. на книгата, в която след това ще полага детайлизирано рисунъка на собственото си познание за живота, за да я затвори в края ѝ с предупреждението, че „дежурният предател“ сред „лисунгерите“ вече чака със стрела в колчана си и следи внимателно „орлите отвисоко“. Първият цикъл („Светлата и тъмната страна“) носи още в паратекста си символните кодове на светлината (знак за познанието, свързано с живота, за спасението и щастието, но и за пътя към тях, който може да изведе човека и отвъд светлината – до произхода на въображението, родено от нея) и на тъмнината, на мрака ( символи на нещастие, наказание и смърт). Стихотворенията в цикъла акцентуват мотива за взаимопроникването между светлината и мрака като начало и край на жизнения път на човека в неговото земно съществуване: „все по-кратък е пътят“, „влиза сянката тъмна като къса кама“, „все по-дълга тъгата“, „все по-кратък сънят“, „все по-близък е краят“. За Маргарита Мартинова единственото нещо, което може да превърне сънят-живот в реалност, е любовта. Неистовата жажда („Танцува ми се!“, „Прегръща ми се! С есента. И с теб.“, „Напива ми се!“) неочаквано за читателя е въведена в стихотворение, което чрез рефрена си „А тъй е рано, ах, така е рано!“ асоциативно свързва читателя с „Писмо“ на Никола Вапцаров: Ти помниш ли как / някак много бързо / ни хванаха в капана на живота. (…) А беше рано, беше много рано.“ Четирикратното повторение на рефрена в стихотворението „Полутонове“ на Маргарита Мартинова едновременно драматизира човешкия ден, но и аксиологизира споделеността на чувството, имплицитно вписано в образа на нощта: Будилникът звъни и прави рани. Във ракли сънищата са прибрани. Кафето в чашата на сутринта горчи. Във огледалото е друг, но не и ти. Нощта отнесла е любовните тюрбани, с които е красила вечерта ни. „Полутонове“ Денят опъва конеца на границата между влюбените, превръща тяхната обич в „далечен хоризонт“, поставя ги сякаш в двата края на света и превръща чувствата им в „измислени слънца“, в миражен сюжет, „във който се докосвахме / отвъд живота. И отвъд смъртта.“ Оказало се е, че и любовта им, също като живота, е кратколетна, но пък е последната „връзка с Бога и Рая“, тя е красив сън, който лирическата героиня ще възкресява в своите нощи, за да може „да диша“, да живее. Цикълът „Творчество пророчество“ е изключително експресивен, населен със сенките на Айнщайн, Бодлер, Емили Дикинсън, Гео Милев, Саваторе Куазимодо и всички творци, за които е валидна мисълта на Аристотел: „Високо мислещият човек трябва да се грижи повече за Истината, отколкото за това, което хората мислят.“ Те са бунтарите, способни да разбият „римите на милион парчета“, да нарежат с лазер стиховете, да изтръгнат езика на думите с клещи и да го заковат с пирони, но да накарат словото да свети, „когато светлината не достига“ в душите ни. Макар да носи в себе си божествената искра на творческите заложби, поетът също е човек, който върви „по вкочанената земя“ и търси място, където да засее зрънцето на своята вяра. Разкъсван е от съмнения, че може „със заблудата“ да свикне и да се поблазни от мисълта, че е „облечен в кител бял на адмирал“. А всъщност Съдбата отдавна е „покръстила“ виното на живота с вода и той, като всеки друг човек, е само една „проекция от кал“ на небесната флотилия, въобразил си, че Съдбата го е дарила с крила:

Спри! Човече, събери крилата!

Тя те мами, докато си жив.

Крез е казал: „След смъртта съдбата

ще покаже – бил ли си щастлив!

(„Събери крилата“)

Животът в този свят, в който никой не знае „кой беше жертвата, кой палачът“, в който всички се варим в един казан и „уж вървим, а пък стоим“, ни е превърнал в „пресъхнали реки с изтекли в пясъка води“ и дори Бог вече не иска да ни е баща. А тя, лирическата героиня на Маргарита Мартинова, продължава да залага „ва банк“, вярвайки, че истинските моряци „пътуват със мечтите си“ и само „страхливците умират у дома“. Заблудата ѝ я превръща във „висока вода в стомна заледена“, в „замръзнал компас“, а животът „без стреме“ и „мисъл с юзда“ бързо я затваря в капана на Съдбата. Когато Времето го позволи. Защото не някакъв измислен Бог – бил той Христос или Мохамед – а Времето е „общата пъпна връв“, която свързва всичко живо на тая земя. И ако човешкото време има край и го възприемаме като отсечка между раждането в реалността и границата с отвъдното, то вселенското време е безкрайно. И човекът е безсилен пред неговата воля. То иска от нас и ни казва какво трябва да приемем безусловно – порива да полетиш, дори да си без крила, „да сложиш на мечтите си юзда“, да отнемеш чуждия живот или своя, да държиш думите си под езика скрити, да се отречеш от бога или да съсечеш вярата си. То, Времето, е нашият сляп избор да бъдем, да ни има на тая земя, защото то е Животът, който държи стрелата в колчана на вселената и от него зависи всеки край и всяко начало („Сляп избор“). Поетичният свят в стихосбирката „ВЗЕМИ КРИЛАТА ми“ на Маргарита Мартинова е изключително богат на визии, багри и смисли, сложен и многопластов, събрал като в калейдоскоп творческите хоризонти на най-мъдрите представители на човешката мисъл и художествено слово в хилядолетното еволюционно развитие на човечеството. В поетичните ѝ текстове се срещат по своеобразен начин Малкият принц на Екзюпери, Дориан Грей на Оскар Уайлд и Гарванът на Едгар Алан По, води се дискусия за ролята на Бога и Времето в безкрая на Вселената и в границите на човешкото битие, кръстосват шпагите си Истината и Лъжата, Мракът и Светлината, Доброто и Злото и поставят фундаментални въпроси, свързани с разума, вярата, религията и Бога:

Кажи, щом „Бог е Светлина“,

защо човеците се лутат във тъмата?

Отвън покрита с небеса,

защо е ябълка проядена Земята?

(„Диалектика на Божия промисъл“)

Мисля, че книгата на Маргарита Мартинова има отворен финал. Тя не дава готови отговори нито на въпросите, които поставя, нито на проблема за избора, който човекът трябва да направи. Читателят трябва сам да ги потърси и между редовете в стихотворенията на Маргарита Мартинова, и в собствената си душа.

Магарита Мартинова - авторска страница в е.списание "Меридиан 27"

 Магарита Мартинова - авторска страница в е.списание "Меридиан 27"https://www.meridian27.com/author/margarita-martinova?fbclid=IwAR2AjTz70fPzC0S6nU-voVedMLfN2SzN_1Va5gxB74ni865owqc2gpIfehM

Маргарита Мартинова е журналист и издател. Живяла е във Варна, където завършва средно образование със специалност „Електроцентрали и мрежи с високо напрежение“. Завършила е двугодишната театрална школа към варненския драматичен театър „Ст. Бъчваров“, основана от режисьорите проф. Димитрина Гюрова и Николай Савов. Работила е като електромонтажник в Девненски заводи и като завеждащ ел. лаборатории във Висшето военноморско училище. Играла е в театъра към военноморския клуб на града с ръководител - народната артистка Венета Славчева.

Висшето си образование завършва в Софийски университет  „Св. Климент Охридски“ – със специалност българска филология.

Работи в Национално радио – програма „Хоризонт – радиостанция на младежта“, в ежедневниците „Народна младеж“, „Кооперативно село“ и „Земя“ като разследващ журналист и завеждащ отдел „Писма на читатели“. Била е съосновател и 17 години главен редактор на седмичника „Вестник за дома“, като е извела вестника до 275 000 тираж. Създала е в него рубрика за млади, неизвестни, таланти в поезията „Бисери в прахта“ – със специален фонд за поощрителни награди и лично я е водила в продължение на 16 години.

Издател е на седмичниците „Нещата от живота“ и „Семеен вестник“. Сега е съдружник и главен мениджър на И.К. „Прима прес“.

Маргарита Мартинова е автор на книгите: „Встрани от любовта“, „Седем върха“ и „Защо се разведохме“ – преведена и издадена и в Русия в стохиляден тираж със заглавие „Почему мы развелись“. Автор е на книгата с поезия „Вземи крилата ми“ – 66 стихотворения“.

Носител е на „Първа награда“ в националния поетичен конкурс „Разломени слова“ 2019; „Първа награда“ на националния конкурс за поезия „Диря в морето“ – 2020; „Втора награда“ в международния поетичен конкурс „Изящното слово – 2019“ на Салон за българска култура и духовност, Чикаго; „Втора награда“ в националния конкурс за поезия „Никола Вапцаров „Вяра“ - 2020; „Трета награда“ в националния конкурс за любовна поезия „Горчиво вино“ - 2019; наградата „Отличие“ в националния конкурс за поезия, написана в сонет „Лъчезар Станчев“ – 2020, „Диплом за номинация“ в международния конкурс за поезия – Атина  2019; „Трета награда“ в националния конкурс за поезия „Никола Вапцаров „Вяра“ - 2019.

Нейни стихове са публикувани в сп. „Пламък“; „Антология на съвременната българска женска поезия: „Дъщерите на България по света“ 2021; „Втора антология на списание „Нова социална поезия“– 2020, Х юбилеен алманах „Нова българска литература - поезия – 2018“; Алманах „Нова българска литература - поезия“ – 2019; Списание „Нова социална поезия“ -2019; списание „Нова социална поезия“ – 2020; Алманах „Любовна лирика“ - 2020.

Представяна е с интервюта, стихове и рецензии през 2019-а, 2020-а, 2021-а и 2022-а година в сайта на Съюза на българските журналисти, във вестник за българите „България Сега“ - Чикаго, сайта „Факел“, в сайта „Меридиан 27“, във в. „Словото“. Нейни стихове са превеждани на полски.