събота, 6 април 2019 г.
понеделник, 1 април 2019 г.
"ТРИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ КЪМ ГРАДУШКАТА" Маргарита МАРТИНОВА – стихове
ТРИ ГЛЕДНИ ТОЧКИ
КЪМ
ГРАДУШКАТА
Разби градушка в челото на здрача
препълнените делви със зърна.
Земята се превърна във сираче
под грубата, студена пелена.
Във къщата, по-стара от баща й,
дуварите - поне на сто лета,
в пристилката си
тихичко ридае
най-бедната женица на света.
Градушка вън помиташе житата.
Животът се превиваше - сакат.
Зърната падаха със формата на глад.
Валеше град.
Валеше глад.
Градушката вършее по-нататък.
Прерязва клони, планове, съдби.
И без пирони – прикован за прага,
мъжът потънал в себе си стои.
Превръща Бог, без даже да се крие,
мечтите му
в купчини тенекии -
кола от "триста коня" - оседлани.
Назобени със град.
И попиляни.
Остана само със юзда в ръката.
Не знаем - кой е крив, и кой е прав.
Зърната падаха със формата на гняв.
Валеше град.
Валеше гняв.
Над бедната мансарда на тавана,
градушката подскачаше – пияна.
Зърна се мятаха на тумби по улуците.
Пропадаха със смях между капчуците.
А той и тя лежаха на дивана.
Не виждаха, не чуваха я даже.
Над тях чадър разпери любовта им,
преди градушката
„Довиждане“ да каже.
Зърната падаха със формата на грях.
Валеше град.
Валеше грях.
Прощава Господ, стига да си млад...
Маргарита Мартинова
Абонамент за:
Публикации (Atom)