"ПРЕОБРАЖЕНИЕ"
на човека с китарата
Човек на релсите!
А всъщност – извън
тях…
Той „извън релсите“
отдавна е излязъл.
Стои с лице към идващия
влак.
Молитвата си сигурно
е казал.
Китарата – потънала във
прах.
Опънал нерви, вместо
струни, върху нея.
А някъде,
в един забравен
град,
лежат си струните и
тихичко си пеят.
Човекът – нито плаче,
ни тъжи.
Влакът гърми и гони
следващата гара.
Два фара –
срещу двете му
очи.
Срещу стоманата –
безструнната китара…
Оставя ни
съдбата ни сами.
Веднъж сгрешим ли –
втори шанс не дава.
Объркани, все по-назад
вървим
към бездната, която
приближава.
А пък човекът върху
релсите – стои!
По-лек, със всеки миг,
и по-неземен става.
Издига се
нагоре и лети.
Китарата в ръката му изгрява,
по-силно
и от слънцето
блести,
изпълнена с божествено
сияние.
Отвръщат хората главите
си встрани.
И няма кой ръката му
да хване…
Светец на релсите!
Сирената пищи.
По целия свят –
влаковете
спрени.
Една китара –
станала трески.
Един живот - тежи на
съвестта ни...
Маргарита Мартинова
Картина "Полетът" - Теофан Сокеров
