НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА : 2020-04-26

петък, 1 май 2020 г.

Парцаливото лято

си увива с чаршафи главата

и се сгушва пред прага на смълчаните двори и къщи.

То е стара жена – и на сън за сина си да плаче.

То е гола мечта – без пари

от гурбет да се връща.

Дали хляба си проси?

Или грамче поне от тревата –

да отпусне вълни над морето, на възли събрани,

с изсушени коси да развява байрак над житата.

И да чака хоро, кога мине оттук –

да се хване.

Преседя младостта,

без да види светлик във трънака.

Изтърва си камшика от гърба на коне оседлани.

Де що има каруца – се разчупи на две в камънака.

Полетяха конете към небето

с копита раздрани.

Всяко нещо – на две:

милостта, милостинята, края.

Ти си мислиш – вървиш, и летиш, през житейските Порти.

Всичко пука по шева. Не издържа, не диша, не трае.

И какво от това, че понякога

били сме горди.

Половината лято

си увива главата в чаршафа.

То е вече плашило. Тежък болник без сили да спори.

Другата половина… се изтръгва и в миг се понася

със едничко крило. И до смърт

за живота се бори.

Маргарита Мартинова

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА