ПИСМО ДО МАЙКА МИ
Майчице ти моя, остаряла,
жива ли си? Пращам ти привет.
Светлина божествена и бяла
да облива къщицата с плет.
Писаха ми, често
си вървяла
с вехтичко
сукманче из снега.
Горко, безутешно
си тъжала,
че не се прибирам
у дома.
Все ти се
привиждало във мрака,
сън, който сънуваш
всяка нощ:
В кръчмата се
сбивам с непознати,
ръгат ме в сърцето
с фински нож.
Майчице, не се
страхувай, родна!
Не, не съм дотолкоз
изглупял
да си тръгна от
света спокойно,
без отново да съм
те видял.
Твоят син съм аз, изпълнен с
нежност,
със една
единствена мечта
да отмине тази скръб
безбрежна.
Да отворя къщната
врата
Ще си дойда с
цъфналите клони
в пролетната
розова мъгла.
Моля те, съня ми
да не гониш,
както преди
няколко лета.
Не буди мечтите
размечтани,
не докосвай раната
в гръдта!
Уморих се, изхабих
се рано.
Не можах до край
да устоя.
И недей ме учи да
се моля.
Не се връщат
миналите дни.
Ти си ми
единствена опора,
светлинка вълшебна
си ми ти.
Стига безутешно си
тъжала,
че ме няма дълго у
дома.
И от скръб превита
си вървяла
с вехтичко
сукманче през снега.
Превод Маргарита
Мартинова
---------------
* Названието е дадено на
определен вид финландски нож, широко ползван от руският криминален контингент
преди революцията. И продължил ползва през целия ХХ век. Придобива популярност
сред тях поради смъртоносните рани, които се получават след пробождането.
