ИНТРОВЕРТНО…
Глътка ром, капка смях – за душата,
глад за щастие, две-три звезди.
Скришом – плач истеричен в тъмата,
както утре,
така и преди…
На притворното слънце в сълзата,
се процежда горчиво денят.
Нищо ново за теб по земята,
погрознял е
от старост мигът.
Над главата ти паяци сплитат
в неподвластното време – лъжи.
Увъртян до колене, се питаш:
Туй живот ли е –
да продължи?
Да вървиш без посока, без стреме,
скитник в Космоса, Божи мужик.
Но съдбата с очите зелени
на магия
те прави велик:
В шепа сняг да привиждаш елени,
на тъгата в утробата – стих.
Любовта, с ходила изранени,
с по-ужасна любов
да смениш.
Отстрани е съвсем нереално,
виждаш буря във чаша с вода.
Вътре в теб - трите кита събрани.
И крепят
на гърба си
света.
©Маргарита Мартинова
