Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

неделя, 29 март 2020 г.

НА 30 МАРТ ИЗЛИЗА НОВИЯТ ЦВЕТЕН БРОЙ НА СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“




Утеха в тежки времена!






Търсете го по пощенските клонове, по павилионите в градовете, по хранителните магазини и бензиностанциите!
Ако искате да го получавате със сигурност – абонирайте се във всички пощенски клонове и при „Доби прес“ от 1 до 15-ти април!


За вас избрахме:

 ПРОЛЕТНИ НАСТРОЕНИЯ В КУХНЯТА
Ø Чор­ба от чрев­ца и шкем­бе. Аг­неш­ка чор­ба от ста­ри вре­ме­на. Су­па от ла­пад със зас­т­рой­ка. Спа­на­че­но-кар­то­фе­на крем су­па
Ø Как­во ле­ку­ва коп­ри­ва­та.                                         
Ø Про­лет­на коп­ри­ва с ориз. Пи­ле ка­ша с коп­ри­ва. За­пе­кан­ка с коп­ри­ва. Ба­ни­ца с коп­ри­ва и млеч­на за­лив­ка                                                                      
Ø Кьоф­та ке­бап. Ювер­ла­кя ав­го­ле­мо­но. Ущи­па­ци  

СЕЗОНЪТ НА АГНЕШКОТО – ЩЕ ГО БЪДЕ!
Ø Пъл­не­на плеш­ка на фур­на. Аг­не с плън­ка от ка­ран­тии и зе­ле­нии. Аг­неш­ко ру­ло със зе­ле­нии.     
Ø Дроб-сар­ма. Аг­неш­ки дре­бо­лии с пу­ше­но си­ре­не и кускус. Аг­неш­ки чрев­ца с кар­то­фи на фур­на    
Ø Кот­лет­че­та, па­ни­ра­ни с каш­ка­вал. Аг­неш­ки гю­веч с ориз и зе­ле­нии. Аг­неш­ко с яй­че­на за­лив­ка. Крех­ко пе­че­но с ки­се­ло мля­ко
                                                                                   
В СВЕТА НА БУХНАЛИТЕ НЕЩА. И КОЗУНАЦИ
Ø Хляб с пъл­но­зър­нес­то браш­но и мас­ли­ни. Ца­ре­вич­на­та пит­ка. Хлеб­че­та с „гра­хам“ и се­ме­на      
Ø На­бух­ва­те­ли­те - вто­ра­та при­ро­да тестото             
Ø Ко­зу­нак „Кла­сик“ с ром и ба­де­ми. Ко­зу­нак с мас, оре­хи и ста­фи­ди. Го­лям ко­зу­нак с оре­хи и сли­ви                                                                                   
Ø Ку­лич „Се­вер­но си­я­ние“                                         
Ø Ви­ен­с­ки въз­ду­шен ко­зу­нак с бе­ли ста­фи­ди. „Чеш­ки въз­ли“. Гръц­ки ко­зу­нак „Цу­ре­ки“    . Ита­ли­ан­с­ки ко­зу­нак
„Па­не­то­не“

СЛАДКИ СПОМЕНИ ОТ „СОЦА“. И КАК ДА СЕ ПАЗИМ
Ø  Че­реш­ки­те на съ­сед­ка­та Ма­рия. Сла­дък са­лам от вре­ме­на­та на со­ца. Бис­к­ви­те­но ру­ло с ром „На­дя“   
Ø Ве­лик­ден­с­ки яй­ца „не­бес­на­та дъ­га“. „Въл­шеб­ни­ят во­сък“.  Ша­ре­ни с бал­даран  
                                        
Ø „Го­ре­що сър­це, хла­ден ум и чис­ти ръ­це“ - или как се мием                                                                            
Ø Кройки на „мас­ки-па­за­чи“ про­тив ко­ро­на­ви­рус         
Ø Яйчица-слънчица, боядисани в кесийки от домакинска хартия                                                                                                                                              

Наш гост е бялата роза на народната песен: Славка КАЛЧЕВА. Тя споделя, защо не се прави на звезда и за своята желязна максима: „Човек никога не трябва да забравя, откъде е тръгнал!“

ТЪРСЕТЕ НИ ПАК НА 27 АПРИЛ!
Специално за читателите на сайта:
Рецепта от времената на „соца“
„СЛАДЪК САЛАМ“ и „РУЛО НАДЯ“

Сладкият салам беше много на мода в по-късния „соц“, когато имаше и какао, и шоколад, да не говорим за останалите продукти като яйца или кубински ром и коняк „Плиска“. По него време ореховите дървета раждаха орехи с вкусни, мазни ядки и деликатесът вкъщи се изяждаше в някои от случаите направо от купата, преди още да е приел своята характерна форма на „шпеков салам“. Ако не сте го приготвяли, опитайте и той може да се превърне във ваш любим десерт във времената на „хаотичния“ капитализъм.
Марги Борисова, Варна

Продукти: Сто грама краве масло, 2 жълтъка, 1 чаена чаша захар, 1 чаена чаша неподсладено какао на прах, 4 супени лъжици коняк, 200 г ронливи сладки бисквити (по ваш избор), 85 г орехови ядки, запечени на сух тиган и накълцани на едри парчета, 30 г тъмен шоколад – настърган, пудра захар.
Приготвяне: В голяма купа разтрошете бисквитките на малки парченца и ги наръсете с коняка. 

В малка купа разбийте жълтъците със захарта, така че захарта да се разтвори напълно и сместа да стане пухкава. Разтопете маслото в малка тенджера на слаб огън. Изсипете разтопеното масло в бисквитките, разбъркайте. Добавете жълтъците със захарта, какаото, орехите и шоколада. И отново разбъркайте добре. 

Разстелете върху масата парче пергаментова хартия или прозрачно фолио с дължина около 45 см. 

Поставете получената смес върху единия край на хартията и оформете салам, го увиете в хартия. 

Поставете сладкия салам хладилник за една нощ. Когато шоколадовият колбас е готов - развийте го, поръсете пудра захар от всички страни и го нарежете на филийки.





Бисквитено руло с ром „Надя“
Пакетче бисквити от 250 г се натрошават много ситно. Поливат се с 3 супени лъжици тъмен ром. Отделно се разбиват 150 г меко масло с 1 чаена чаша захар до получаване на пухкав крем. Един по един се прибавят 2 сурови белтъка, след това 1 чаена чаша смлени орехови ядки. Накрая и бисквитите. Разбърква се много добре и се оформя руло, което се овалва в пудра захар. Увива се стегнато в пергаментова хартия или фолио и се поставя в камерата на хладилника, за да се стегне. Сервира се нарязано на филийки.



събота, 28 март 2020 г.

„АНГЕЛЪТ – ХРАНИТЕЛ ОТ БАЛКОНА“ Маргарита Мартинова – стихове




АНГЕЛЪТ – ХРАНИТЕЛ ОТ БАЛКОНА

Приятели от тъмните балкони, 
ще свирите ли тази нощ за мен. 
Свирете смело - рок или симфония,  
разказвайте ми всеки минал ден. 

Лицата ви не виждам. Ще се моля 
да се почувствате доволни и добре. 
За вас ще стопля мляко на котлона.
Ще сложа в кафеварката кафе. 

Не сте ме виждали?
Измисляйте си всичко: 
очите, устните, осанка и коса. 
На вашето момиче да приличам
в далечен град, останал в младостта. 

Самотни ли сте?
Питайте звездите!
Защото тяхното е точно – самота. 
И просяците, свити по ъглите,
и нечия протегната ръка. 

Нещастни ли сте?
Питайте водите!
И някоя пресъхнала река.  
На Еньовден идете при тревите, 
при росена, накъсан край брега…* 

Щастливи ли сте?
Мъничко? Трошичка?
Щом имате постеля, топлина.
Щом можете по хълма да изтичате,  
да седнете на мелба след това.

Свирете по балконите с тромпети! 
Свирете с грамофон. 
Или с уста. 
Надвиквайте досадниците клети.  
Отглеждайте в сърцето си мечта! 

А аз, когато ви сваря кафето,
когато дойда да го поднеса,
ще видите в прозореца  – небето. 
И никой друг! 
Освен една Луна... 

Маргарита Мартинова

----------------------
** В нощта преди Еньовден болни и бездетни ходят по полянки, където цъфти еньовче, да се отъркалят за здраве в тревата и росата

петък, 27 март 2020 г.

KRASSIMIR AVRAMOV - KEEP CONTROL /КРАСИМИР АВРАМОВ – "ГУБЯ КОНТРОЛ"





"АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ" Маргарита Мартинова – стихове






АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ

Приятели от тъмните балкони,
ще свирите ли
тази нощ
за мен.
Измисляйте най-нежната симфония
и вплитайте  отминалия ден.
Лицата ви не виждам, ще се моля
да се почувствате
щастливи
и добри.
За вас ще стопля мляко на котлона.
Ще сложа и кафе да се вари.
Аз съществувам някъде. Икона.
И ще ви нося обич
и късмет.
Спасената във Нотър Дам Мадона,
в която можеш да се закълнеш.
Живея накъде – като момиче,
в изстраданото  детство,
в младостта.
Измисляйте ми абсолютно всичко,
очи, осанка, фигура, коса.
Обичайте се! Аз ще ви обичам.
Във мисълта се случват
чудеса:
Представяйте си - утринта да тича
в градината, през мократа роса.
Представяйте си – люлка да люлее,
с надежда да нахрани
стар поет.
Да се качи на хълма, да изгрее,
да слезе със фунийка сладолед.
Свирете по балконите с тромпети,
свирете  с грамофон.
Или с уста.
Надвиквайте досадниците клети.
Превръщайте живота си в мечта!
А аз, когато ви сваря кафето ,
когато дойда
да го поднеса,
ще видите в прозореца небето.
И никой друг. Освен една Луна...





                          Маргарита Мартинова





четвъртък, 26 март 2020 г.

"Я НЕ ЛЮБЛЮ / АЗ НЕ ОБИЧАМ" Владимир Висоцки – превод: Маргарита Мартинова





АЗ НЕ ОБИЧАМ

Владимир Висоцки
Превод: Маргарита Мартинова

Аз не обичам изхода фатален,
в живота си изгарям и творя.
Аз не обичам тоз сезон печален,
когато няма радост в песента.

Аз не обичам хладния цинизъм.
Не вярвам във възторжени слова.
Аз не обичам някой да се взира,
над рамото ми, в моите писма.

Аз не обичам хора мекотели,
Ни да прекъсват думите ми в спор.
Аз не обичам в гръб по мен да стрелят,
Да стрелят в упор, също е позор.

Аз ненавиждам клюки и възхвали, 
Съмнения червиви и бодли, 
По косъма напряко да ме галят, 
Да стържат по стъклото със игли.

Аз не обичам сити и доволни, 
Избирам – без спирачки, в пропастта.
Досадно ми е – времето е болно,
забравено понятие – честта.

Щом някой вика - чупят ми крилата,
не чувствам жал, но, има и защо.
Аз не обичам слабите играчи,
Единствен, който жаля, е Христос.

Аз не обичам страх да ме полази,
Да бият слабия ме хвърля в бяс.
Аз не обичам някой да ме гази,
в душата ми да плюят, мразя аз.

Аз не обичам циркови арени,
където сменят милион за грош.
На бъдещето светлите промени,
Не ги обичам, нека да съм лош.

Превод: Маргарита Мартинова


вторник, 17 март 2020 г.

И НИЩО НЯМА ДА Е СЪЩОТО… Маргарита Мартинова - стихове



И НИЩО НЯМА ДА Е СЪЩОТО…


Такава пролет няма досега!
С цветя – окапали,
преди да разцъфтят. 
Със птици с неразперени крила, 
нападали
във краткия си път.  

Такава пролет няма досега!
Там слънцето боде като с игла, 
лъчи прибира,
без да е изгряло. 
И остарява, неродена,
радостта. 

Такава пролет няма досега!
Светът мирише на войнишко одеяло. 
На брачна нощ
във болнични легла. 
На клетка след канарче
отлетяло. 

Не е война! Това не е война!  
Без хора, къщите отвън изглеждат цели, 
отвътре призраци-самотници лежат,
а паяците люлки
са им сплели. 

Не е и мир! Не е и мир това! 
Надява маска предпазливата луна, 
увива се – да бъде
цяла в бяло.
Невеста изоставена,
сама.  

Прилича на объркана жена. 
На шал – заплетен в колелото на колата. 
На босонога балерина.
На смъртта. 
На млад поет, увиснал
в мрачината…

Не е живот – животът след това!
А суха вейка – пролет след войната. 
Коричка хляб,
накиснат в тишина. 

И майка, седнала да чака пред вратата…


Маргарита Мартинова

Картина: Paul Delvaux „Пейзаж с фенери“



неделя, 15 март 2020 г.

"БАЛ С МАСКИ" – Маргарита Мартинова, стихове






"БАЛ С МАСКИ"

Животът ли не ме обича?
Изляза ли навън –
вали.
Съдбата ли не ме обича?
Стъклата покрай мен троши.

Самата ли
не се обичам?
На сън ли някой ме смени.
Заля ми кофа с мрак в очите,
жарта със пепел
угаси.

Разплитам се и се заплитам.
Тежат ми хиляди вини.
Чак до смъртта си 
ще се питам –
на Юдите защо простих.

Започва
балът, Маргарита!
Воланд отново е герой*.
И маските – върху устите,
за да говори
само той.

Заплитам се и се разплитам –
в косите си и в мисълта.
Със лепенки,
лицата скрити
от мен на метър. А аз мълча.

Събуждам се -
не виждам никой.
Котка със вързани очи…
Девет живота и да има,
в десетия ще
съгреши.

Вали, вали, отмива всичко,
заченато в грях.
Любовта…
Аз се издърпвам за косите.
Летя, летя, над пропастта.

Маргарита Мартинова

–––––––––––––––
* Балът в „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков


неделя, 8 март 2020 г.

"НОЩТА НА МАЙКИТЕ" ИЛИ СПУКАНАТА ТОПКА – Маргарита Мартинова, стихове








НОЩТА НА МАЙКИТЕ

Или "Спуканата топка"

Като камъчета, рукнали от сипей,
като трици от отрязано
дърво,
ронят се
на майките сълзите
в тесничкото болнично легло.

Ангели им – белите престилки.
Чашата с водата –
Божи дар.
Носят ги със
счупени носилки.
Чужда воля – тям е господар.

Портокал небелен върху стола.
Да приседнеш – нийде
няма нар.
Тръснати –
трохичките на пода.
Щедростта - под двоен катинар.

На съдбата топката игрива,
все не ще във паметта
да спре.
Със децата –
в рокличка красива.
С мрежи хляб във двете си ръце.

Сряза я на времето бодила.
Топката се спихна.
Остаря.
Оредяла е
косата сива.
На гурбет – децата по света.

Стаята – по-къса от живота.
Празна, като мелничен
чувал,
дето му
изтупали брашното
и от много ползи овехтял.

Майките, с очите си невинни,
с погледи, увити
в пелена,
думат Богу тихо и наивно:
Господи, защо ме не прибра?

Маргарита Мартинова


сряда, 4 март 2020 г.

"С ПАРИЖ В ОЧИТЕ СИ, БРУТАЛНО ДА УМРА" – Маргарита Мартинова, стихове







"С ПАРИЖ В ОЧИТЕ СИ,
БРУТАЛНО ДА УМРА"

Ръка целува и те гледа във очите.
В ухото шепне:  
“Аз съм твоята съдба!“
(Така изглеждаше
на жадните  в мечтите
„Любовникът 
на всички времена“…)

Какво разбирах от Париж тогава?
Момиче с плитка
върху русата глава.
Не с трюфели,
закусвах със попара.
Мечтаех да избягам от дома.

О, чудеса, наистина ви има!
А аз съм на перона „Гар дьо Ест“…
Париж в краката ми.
Крещя на ум:
„Води ме!
Оттук нататък 
има само – Днес!“

Мостовете – блестящи диадеми.
Денят е – Сена,
със разпусната коса.
Докато мракът дойде да ни вземе,
я сплитаме – вълна подир вълна.

Със смехове,
между дъждовните капчуци,
сред клоните,  с измокрени ръце,
между листа 
във мрежата от звуци,
нощта бе чак
до сутринта –
„Шанз Елизе“!

До оня лъч
над входове-икони,
в галерии, по-строги и от храм.
До Господ,
който слиза от Амвона
и никога не те оставя сам...

Отвън ни чакаха,
обсебили небето:
Монмартр – самоуките платна;
Дъхът на есен,
смесен със кафета;
Любов, каквато няма по света.

И що от туй,
че някой щял да каже
„Париж пропада! Черен и унил“ ?
Обикнеш ли го, гените си даже,
очите си, сърцето –
си сменил.

Душата ти, от него – иска още!
Немити улички? – 
Но ти си му простил.
И Плас Пигал – 
натрапчиво порочен.
И Айфел – грозноватичък, но мил.

Ако и теб, като Вийон, 
на ешафода
те покачат,
спомни си тез слова:
„Махни, превръзката, палачо,
за да мога,
с Париж в очите си,
брутално,
да умра! „

Margarita Martinova


Картина - Марк Шагал