Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

петък, 1 май 2020 г.

ТЪРСЕТЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ СПИСАНИЕ "ВКУСОТИИ В ЧИНИИ" - ЗА ДА ПОСРЕЩНЕТЕ ГЕРГЬОВДЕН СИТИ И ЩАСТЛИВИ



"ЛЯТО СЪС ЕДНО КРИЛО" Маргарита Мартинова - стихове



Парцаливото лято
си увива с чаршафи главата
и се сгушва пред прага на смълчаните двори и къщи.
То е стара жена – и на сън за сина си да плаче.
То е гола мечта – без пари
от гурбет да се връща.

Дали хляба си проси?
Или грамче поне от тревата – 
да отпусне вълни над морето, на възли събрани, 
с изсушени коси да развява байрак над житата. 
И да чака хоро, кога мине оттук –
да се хване. 

Преседя младостта,
без да види светлик във трънака.
Изтърва си камшика от гърба на коне оседлани. 
Де що има каруца – се разчупи на две в камънака.
Полетяха конете към небето
с копита раздрани.

Всяко нещо – на две:  
милостта, милостинята, края.
Ти си мислиш – вървиш, и летиш, през житейските Порти. 
Всичко пука по шева. Не издържа, не диша, не трае. 
И какво от това, че понякога
били сме горди. 

Половината лято
си увива главата в чаршафа.
То е вече плашило. Тежък болник без сили да спори.

Другата половина… се изтръгва и в миг се понася 
със едничко крило. И до смърт
за живота се бори.

Маргарита Мартинова

вторник, 7 април 2020 г.

"РИБИ ПРЕЗ ЗИМАТА" Йосиф Бродский, превод: Маргарита Мартинова




Днес хора по всички континенти, като рибите от стихотворението на Йоисиф Бродски, правят усилия да се спасят от смъртта. И това драматично бягство е една огромна буца, подобна на риба, заседнала в гърлото на човечеството.  
Въпреки че подтекстът при Бродски, според неговите изследователи, е атавистичният страх, който заставя съществата да преодолява огромни разстояния и препятствия, за да продължат популацията си, показана чрез суперметафората – риби-хора.

РИБИ ПРЕЗ ЗИМАТА
Йосиф Бродски,
Превод: Маргарита Мартинова

Риби живеят в студа.
Рибите дъвчат вода.
Риби през зимата плуват,
с очи издират леда.
Нататък.
навътре.
В морето.
Риби.
риби.
риби.
Рибите плуват в студа,
Рибите – без светлина
под зимното слънце нощуват.

Риби, в стремеж да изплуват,
Риби напускат смъртта
по вечния
рибешки път.
Риби. Не пускат сълза,
Щом в рифа
глава опрат.
Във водните дълбини
студените
риби очи –
сковани
от студ.

Рибите
вечно мълчат.
Или безмълвно
страдат.
Стихове за риби, като риби,
напреки
на гърлото,
засядат.

                              Картина на Paolo Uberti







понеделник, 6 април 2020 г.

"ХОРЪТ НА ГРЕШНИЦИТЕ" Маргарита Мартинова - стихове





ХОРЪТ* НА ГРЕШНИЦИТЕ

Навярно грешна съм
или зачената във грях,
или съм сляпа, или глуха?
Затисната невидимо с печат.
Мътна вода, изтекла през улука.
Навярно съм родена без очи:
не виждам дребните мушици над боклука.
Оси – затворници във жълто на черти.
Навярно съм родена без уши:
Трева не чувам, нито листопади.
Не чувам развилнелите звънци
на думи, от които ти се гади.
Живея в болката, живея в своя страх,
живея в тинята, погълнала душата,
в обърнатият плод на всеки грях,
в изтеклите води на самотата.
Навярно съм наказана
да виждам
само тях
във този свят червив, дори в червата,
със думи-агнета, одрани до стената
и кръстове от кръв върху челата*.
Навярно съм белязана овца
в купчината на беззащитно стадо,
нацелено от ято лешояди,
в един свят във асфиксия и син.
И сгради със приклещени фасади,
в очакване – Бог да изпрати своя син,
между народа прекипял и гладен,
върху накладени с псувни и вой площади.
Във хор да викат: „Господи, quo vadis*?
Къде е Ханаан. Къде е Рим?
Води нас, грешниците – да вървим!“

Навярно съм избраница
да чувам само ехото: „Ще се спасим!
ще се спасим!“

Маргарита Мартинова
Картина Сергей Чепик
-----------------------------------------------------------
* Хорът винаги е сред главните действащи лица в древните драми.
** Народен обичай – да се слага кръст с кръв от закланото агне върху челата на децата.
*** „Господи, къде отиваш?“ - попитал апостол Петър, когато на излизане от Рим срещнал Христос.

понеделник, 30 март 2020 г.

МАЯ ПЛИСЕЦКАЯ ИЗПЪЛНЯВА "БОЛЕРО "Maya Plisetskaya - Bolero (choreography by Maurice Béjart)




Невероятен танц. Драматургия, която разкрива трагизъмът на обреченото същество, което се бори до последна капка кръв за живота си. Абсолтна пластика, съвършена на великата Плисецкая.

неделя, 29 март 2020 г.

НА 30 МАРТ ИЗЛИЗА НОВИЯТ ЦВЕТЕН БРОЙ НА СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“




Утеха в тежки времена!






Търсете го по пощенските клонове, по павилионите в градовете, по хранителните магазини и бензиностанциите!
Ако искате да го получавате със сигурност – абонирайте се във всички пощенски клонове и при „Доби прес“ от 1 до 15-ти април!


За вас избрахме:

 ПРОЛЕТНИ НАСТРОЕНИЯ В КУХНЯТА
Ø Чор­ба от чрев­ца и шкем­бе. Аг­неш­ка чор­ба от ста­ри вре­ме­на. Су­па от ла­пад със зас­т­рой­ка. Спа­на­че­но-кар­то­фе­на крем су­па
Ø Как­во ле­ку­ва коп­ри­ва­та.                                         
Ø Про­лет­на коп­ри­ва с ориз. Пи­ле ка­ша с коп­ри­ва. За­пе­кан­ка с коп­ри­ва. Ба­ни­ца с коп­ри­ва и млеч­на за­лив­ка                                                                      
Ø Кьоф­та ке­бап. Ювер­ла­кя ав­го­ле­мо­но. Ущи­па­ци  

СЕЗОНЪТ НА АГНЕШКОТО – ЩЕ ГО БЪДЕ!
Ø Пъл­не­на плеш­ка на фур­на. Аг­не с плън­ка от ка­ран­тии и зе­ле­нии. Аг­неш­ко ру­ло със зе­ле­нии.     
Ø Дроб-сар­ма. Аг­неш­ки дре­бо­лии с пу­ше­но си­ре­не и кускус. Аг­неш­ки чрев­ца с кар­то­фи на фур­на    
Ø Кот­лет­че­та, па­ни­ра­ни с каш­ка­вал. Аг­неш­ки гю­веч с ориз и зе­ле­нии. Аг­неш­ко с яй­че­на за­лив­ка. Крех­ко пе­че­но с ки­се­ло мля­ко
                                                                                   
В СВЕТА НА БУХНАЛИТЕ НЕЩА. И КОЗУНАЦИ
Ø Хляб с пъл­но­зър­нес­то браш­но и мас­ли­ни. Ца­ре­вич­на­та пит­ка. Хлеб­че­та с „гра­хам“ и се­ме­на      
Ø На­бух­ва­те­ли­те - вто­ра­та при­ро­да тестото             
Ø Ко­зу­нак „Кла­сик“ с ром и ба­де­ми. Ко­зу­нак с мас, оре­хи и ста­фи­ди. Го­лям ко­зу­нак с оре­хи и сли­ви                                                                                   
Ø Ку­лич „Се­вер­но си­я­ние“                                         
Ø Ви­ен­с­ки въз­ду­шен ко­зу­нак с бе­ли ста­фи­ди. „Чеш­ки въз­ли“. Гръц­ки ко­зу­нак „Цу­ре­ки“    . Ита­ли­ан­с­ки ко­зу­нак
„Па­не­то­не“

СЛАДКИ СПОМЕНИ ОТ „СОЦА“. И КАК ДА СЕ ПАЗИМ
Ø  Че­реш­ки­те на съ­сед­ка­та Ма­рия. Сла­дък са­лам от вре­ме­на­та на со­ца. Бис­к­ви­те­но ру­ло с ром „На­дя“   
Ø Ве­лик­ден­с­ки яй­ца „не­бес­на­та дъ­га“. „Въл­шеб­ни­ят во­сък“.  Ша­ре­ни с бал­даран  
                                        
Ø „Го­ре­що сър­це, хла­ден ум и чис­ти ръ­це“ - или как се мием                                                                            
Ø Кройки на „мас­ки-па­за­чи“ про­тив ко­ро­на­ви­рус         
Ø Яйчица-слънчица, боядисани в кесийки от домакинска хартия                                                                                                                                              

Наш гост е бялата роза на народната песен: Славка КАЛЧЕВА. Тя споделя, защо не се прави на звезда и за своята желязна максима: „Човек никога не трябва да забравя, откъде е тръгнал!“

ТЪРСЕТЕ НИ ПАК НА 27 АПРИЛ!
Специално за читателите на сайта:
Рецепта от времената на „соца“
„СЛАДЪК САЛАМ“ и „РУЛО НАДЯ“

Сладкият салам беше много на мода в по-късния „соц“, когато имаше и какао, и шоколад, да не говорим за останалите продукти като яйца или кубински ром и коняк „Плиска“. По него време ореховите дървета раждаха орехи с вкусни, мазни ядки и деликатесът вкъщи се изяждаше в някои от случаите направо от купата, преди още да е приел своята характерна форма на „шпеков салам“. Ако не сте го приготвяли, опитайте и той може да се превърне във ваш любим десерт във времената на „хаотичния“ капитализъм.
Марги Борисова, Варна

Продукти: Сто грама краве масло, 2 жълтъка, 1 чаена чаша захар, 1 чаена чаша неподсладено какао на прах, 4 супени лъжици коняк, 200 г ронливи сладки бисквити (по ваш избор), 85 г орехови ядки, запечени на сух тиган и накълцани на едри парчета, 30 г тъмен шоколад – настърган, пудра захар.
Приготвяне: В голяма купа разтрошете бисквитките на малки парченца и ги наръсете с коняка. 

В малка купа разбийте жълтъците със захарта, така че захарта да се разтвори напълно и сместа да стане пухкава. Разтопете маслото в малка тенджера на слаб огън. Изсипете разтопеното масло в бисквитките, разбъркайте. Добавете жълтъците със захарта, какаото, орехите и шоколада. И отново разбъркайте добре. 

Разстелете върху масата парче пергаментова хартия или прозрачно фолио с дължина около 45 см. 

Поставете получената смес върху единия край на хартията и оформете салам, го увиете в хартия. 

Поставете сладкия салам хладилник за една нощ. Когато шоколадовият колбас е готов - развийте го, поръсете пудра захар от всички страни и го нарежете на филийки.





Бисквитено руло с ром „Надя“
Пакетче бисквити от 250 г се натрошават много ситно. Поливат се с 3 супени лъжици тъмен ром. Отделно се разбиват 150 г меко масло с 1 чаена чаша захар до получаване на пухкав крем. Един по един се прибавят 2 сурови белтъка, след това 1 чаена чаша смлени орехови ядки. Накрая и бисквитите. Разбърква се много добре и се оформя руло, което се овалва в пудра захар. Увива се стегнато в пергаментова хартия или фолио и се поставя в камерата на хладилника, за да се стегне. Сервира се нарязано на филийки.



събота, 28 март 2020 г.

„АНГЕЛЪТ – ХРАНИТЕЛ ОТ БАЛКОНА“ Маргарита Мартинова – стихове




АНГЕЛЪТ – ХРАНИТЕЛ ОТ БАЛКОНА

Приятели от тъмните балкони, 
ще свирите ли тази нощ за мен. 
Свирете смело - рок или симфония,  
разказвайте ми всеки минал ден. 

Лицата ви не виждам. Ще се моля 
да се почувствате доволни и добре. 
За вас ще стопля мляко на котлона.
Ще сложа в кафеварката кафе. 

Не сте ме виждали?
Измисляйте си всичко: 
очите, устните, осанка и коса. 
На вашето момиче да приличам
в далечен град, останал в младостта. 

Самотни ли сте?
Питайте звездите!
Защото тяхното е точно – самота. 
И просяците, свити по ъглите,
и нечия протегната ръка. 

Нещастни ли сте?
Питайте водите!
И някоя пресъхнала река.  
На Еньовден идете при тревите, 
при росена, накъсан край брега…* 

Щастливи ли сте?
Мъничко? Трошичка?
Щом имате постеля, топлина.
Щом можете по хълма да изтичате,  
да седнете на мелба след това.

Свирете по балконите с тромпети! 
Свирете с грамофон. 
Или с уста. 
Надвиквайте досадниците клети.  
Отглеждайте в сърцето си мечта! 

А аз, когато ви сваря кафето,
когато дойда да го поднеса,
ще видите в прозореца  – небето. 
И никой друг! 
Освен една Луна... 

Маргарита Мартинова

----------------------
** В нощта преди Еньовден болни и бездетни ходят по полянки, където цъфти еньовче, да се отъркалят за здраве в тревата и росата

петък, 27 март 2020 г.

KRASSIMIR AVRAMOV - KEEP CONTROL /КРАСИМИР АВРАМОВ – "ГУБЯ КОНТРОЛ"





"АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ" Маргарита Мартинова – стихове






АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ

Приятели от тъмните балкони,
ще свирите ли
тази нощ
за мен.
Измисляйте най-нежната симфония
и вплитайте  отминалия ден.
Лицата ви не виждам, ще се моля
да се почувствате
щастливи
и добри.
За вас ще стопля мляко на котлона.
Ще сложа и кафе да се вари.
Аз съществувам някъде. Икона.
И ще ви нося обич
и късмет.
Спасената във Нотър Дам Мадона,
в която можеш да се закълнеш.
Живея накъде – като момиче,
в изстраданото  детство,
в младостта.
Измисляйте ми абсолютно всичко,
очи, осанка, фигура, коса.
Обичайте се! Аз ще ви обичам.
Във мисълта се случват
чудеса:
Представяйте си - утринта да тича
в градината, през мократа роса.
Представяйте си – люлка да люлее,
с надежда да нахрани
стар поет.
Да се качи на хълма, да изгрее,
да слезе със фунийка сладолед.
Свирете по балконите с тромпети,
свирете  с грамофон.
Или с уста.
Надвиквайте досадниците клети.
Превръщайте живота си в мечта!
А аз, когато ви сваря кафето ,
когато дойда
да го поднеса,
ще видите в прозореца небето.
И никой друг. Освен една Луна...





                          Маргарита Мартинова





четвъртък, 26 март 2020 г.

"Я НЕ ЛЮБЛЮ / АЗ НЕ ОБИЧАМ" Владимир Висоцки – превод: Маргарита Мартинова





АЗ НЕ ОБИЧАМ

Владимир Висоцки
Превод: Маргарита Мартинова

Аз не обичам изхода фатален,
в живота си изгарям и творя.
Аз не обичам тоз сезон печален,
когато няма радост в песента.

Аз не обичам хладния цинизъм.
Не вярвам във възторжени слова.
Аз не обичам някой да се взира,
над рамото ми, в моите писма.

Аз не обичам хора мекотели,
Ни да прекъсват думите ми в спор.
Аз не обичам в гръб по мен да стрелят,
Да стрелят в упор, също е позор.

Аз ненавиждам клюки и възхвали, 
Съмнения червиви и бодли, 
По косъма напряко да ме галят, 
Да стържат по стъклото със игли.

Аз не обичам сити и доволни, 
Избирам – без спирачки, в пропастта.
Досадно ми е – времето е болно,
забравено понятие – честта.

Щом някой вика - чупят ми крилата,
не чувствам жал, но, има и защо.
Аз не обичам слабите играчи,
Единствен, който жаля, е Христос.

Аз не обичам страх да ме полази,
Да бият слабия ме хвърля в бяс.
Аз не обичам някой да ме гази,
в душата ми да плюят, мразя аз.

Аз не обичам циркови арени,
където сменят милион за грош.
На бъдещето светлите промени,
Не ги обичам, нека да съм лош.

Превод: Маргарита Мартинова