Днес хора по всички континенти, като рибите
от стихотворението на Йоисиф Бродски, правят усилия да се спасят от смъртта. И това
драматично бягство е една огромна буца, подобна на риба, заседнала в гърлото на
човечеството.
Въпреки че подтекстът при Бродски,
според неговите изследователи, е атавистичният страх, който заставя съществата да
преодолява огромни разстояния и препятствия, за да продължат популацията си,
показана чрез суперметафората – риби-хора.
РИБИ ПРЕЗ ЗИМАТА
Йосиф Бродски,
Превод: Маргарита Мартинова
Риби живеят в студа.
Рибите дъвчат вода.
Риби през зимата плуват,
с очи издират леда.
Нататък.
навътре.
В морето.
Риби.
риби.
риби.
Рибите плуват в студа,
Рибите – без светлина
под зимното слънце нощуват.
Риби, в
стремеж да изплуват,
Риби напускат смъртта
по вечния
рибешки път.
Риби. Не пускат сълза,
Щом в рифа
глава опрат.
Във водните дълбини
студените
риби очи –
сковани
от студ.
Рибите
вечно мълчат.
Или безмълвно
страдат.
Стихове за риби, като риби,
напреки
на гърлото,
засядат.
