ХОРЪТ* НА
ГРЕШНИЦИТЕ
Навярно грешна
съм
или зачената
във грях,
или съм сляпа,
или глуха?
Затисната
невидимо с печат.
Мътна вода,
изтекла през улука.
Навярно съм
родена без очи:
не виждам дребните
мушици над боклука.
Оси –
затворници във жълто на черти.
Навярно съм
родена без уши:
Трева не
чувам, нито листопади.
Не чувам развилнелите
звънци
на думи, от
които ти се гади.
Живея в
болката, живея в своя страх,
живея в
тинята, погълнала душата,
в обърнатият
плод на всеки грях,
в изтеклите
води на самотата.
Навярно съм
наказана
да виждам
само тях
във този свят
червив, дори в червата,
със думи-агнета,
одрани до стената
и кръстове от
кръв върху челата*.
Навярно съм
белязана овца
в купчината на
беззащитно стадо,
нацелено от
ято лешояди,
в един свят във
асфиксия и син.
И сгради със
приклещени фасади,
в очакване –
Бог да изпрати своя син,
между народа
прекипял и гладен,
върху
накладени с псувни и вой площади.
Във хор да
викат: „Господи, quo vadis*?
Къде е Ханаан.
Къде е Рим?
Води нас, грешниците
– да вървим!“
Навярно съм избраница
да чувам само
ехото: „Ще се спасим!
ще се спасим!“
Маргарита
Мартинова
Картина Сергей
Чепик
-----------------------------------------------------------
*
Хорът винаги е сред главните действащи
лица в древните драми.
** Народен
обичай – да се слага кръст с кръв от закланото агне върху челата на децата.
*** „Господи,
къде отиваш?“ - попитал апостол Петър, когато на излизане от Рим срещнал
Христос.
