Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

събота, 13 октомври 2018 г.

"ОБЕТ ЗА МЪЛЧАНИЕ" Маргарита Мартинова - стихове








ОБЕТ ЗА МЪЛЧАНИЕ


Ще сложа днес мълчаната си риза.
Очите – от любовните си нощи.
Ръцете, със които
съм прегръщала.
Деня ще питам – иска ли ме още.
Няма да бързам,
първо ще навия
часовника - обратно да върви.
В сандък с чеизи сянката ще скрия,
да не би някой
в зид да я вгради.
Ще съм прозрачна и съвсем невидима -
гнездо на птица, свито между клони.
На облаците
от небесните балони
ще пия дъжд, щом жажда ме догони.


Днес искам да вървя сред тишината!


И никой във ухото да не вдява,
на кукувиците
от преждата кафява.
Та после дълго
да изхвърлям от главата
яйцата на безгрижното им лято.

Днес искам да съм само аз самата!

Ще подминавам, без да се здрависвам.
Ще си спестя
между ръцете ни искрата,
със полюси – от обич до разплата.
С усмивка, върху устните разплискана.


Днес само искам – да съм истинска!


С единствена любов
да съм богата.
Очите ми - да ги намери
светлината.
И радостта да запрепуска в тялото.
Днес искам да си върна пак душата,


каквато беше във началото.


Маргарита Мартинова





понеделник, 8 октомври 2018 г.

"БЛАТОТО" Маргарита Мартинова - стихове























              БЛАТОТО


Оттича бавно блатото на лятото
през всеки ден - на есента.
Напуснаха и жабите водата му.
Ще дойде скоро
краят на света.
Показността изгуби своя смисъл
под похлупака на одърпани дървета.
И шоколадът ни 
от кожата се свлича,
в едно със спомена, останал от морето.

Не ставаме по-млади от въздишките –
балони, спукани със жлъч от битието,
от фасовете, залепени
с безразличие,
на тъжния ни град върху лицето.

Умира бавно блатото на лятото –
навярно ще се точи цяла есен,
повлякло с себе си
потъналите празници,
по улици с оронени павета.
Изкорениха даже розите на Принца.
тъй беззащитни, 
стъпкани и газени.
Прокудиха детето от сърцето му
и той си тръгна, 
без да ги опази.
Ще чакаме ли гръм да ни разтърси,
за да раздвижим блатото с гнева си?

Гневът до днес останал непотърсен –
угаснал, като старец, във съня си.

Маргарита Мартинова

вторник, 25 септември 2018 г.

"ПОХИЩЕНИЕТО НА БЯЛАТА РИЗА" Маргарита Мартинова - стихове



ПОХИЩЕНИЕТО НА БЯЛАТА РИЗА

Някой открадна бялата ми риза,
доверчиво простряна на простора.
Уж само слънцето
съм пускала да влиза
понякога -  да бъбрим край стобора.

Уж само кучета минават - без стопани,
останали без хляб, вода и стряха.
(Човешките животи овършани,
без много шум,
във Лета се изляха.)

Не е и птица! Всички отлетяха.
Полетата ги изкълваха врани.
Не са деца! 
Едничка тишината
седи по чиновете разковани.

Кому потрябва ризата ми в бяло,
самотен сняг върху високо било – 
щом празник няма, 
няма и венчило,
камбаната не бие на умряло?

Дори и бирник в селото не влиза -
заглъхнали са клетви и закани.
Не вярвам за една,
едничка, риза
да бие път до празните мегдани.

Бях я развяла, като бяло знаме.
Вик безнадежден,
че съм се предала.
Във нищото – прашинка оцеляла
и тя готова пътя си да хване.

Но сметка без кръчмаря не излиза – 
"капо" не ще 
животът да остане.
По светло, насред къщи попиляни,
той похити последната ми риза…

Маргарита Мартинова

понеделник, 24 септември 2018 г.

"НАГЛЕДАХ СЕ НА ИЗГРЕВИ И ЗАЛИВИ" Маргарита Мартинова - стихове





                   ДО ВТРЪСВАНЕ...


Нагледах се на изгреви и заливи.
На люспите искрящи по морето.
На самотата споделена на таляните.
На риби, плачещи в подводните савани.


На чайките, със белите кореми,
нагледах се, във въздуха над мене.
И на парливите целувки на медузите,
които кожата ти могат да охлузят.


Искам една обикновена вечер.
С възглавница от галеща ръка.
Да виждам хората край себе си облечени.
Без бронз, нагар, с олющени тела.


Нагледах се на заливи и залези.
Искам да бъда вече у дома!

Маргарита Мартинова





сряда, 19 септември 2018 г.

"НЕДЕЙ МИ ОТГОВАРЯ!" Маргарита Мартинова – стихове





НЕДЕЙ МИ ОТГОВАРЯ!

Защо ли все те ровя в паметта си,
а ти се криеш в тъмните й ъгли.
Вън лястовицата тревожно търси
гнездото, дето някой и изхвърли.

Самотницата днеска изгори
увехнали писма от младостта си.
На просяка монети подари,
за було не успяла да ги спастри.

Защо ли ровя на дърветата листата.
Късметите отдавна са обрани.
И закъснелите ми пръсти са наясно –
не са повикани, не са желани.

Защо ли се препъвам в паметта си,
в прага прекрачен, в мисли разпилени.
В устата, в уморените клепачи,
в очите ти, зад маската на здрача.

Защо ли търся във отиващото лято,
пътеките отдавна извървени.
Водите са изтекли във реката.
И няма да се върнат зарад мене.

Маргарита Мартинова


вторник, 18 септември 2018 г.

"ХАРИЗАН ДЕН" Маргарита Мартинова – стихове





ХАРИЗАН ДЕН

Есента в свойта златна градина,
със цветята на жмичка играе.
Вятър бял през косите премина –
да напомни на лятото края.

Сне зеления грим на листата –
черни клони отвиха лица.
Да ги крие, се спусна мъглата
и обви със чаршафи нощта.

Изведнъж се подкваси простора
и заля коли, къщи и хора.
Върху пътя, тъй ясен до вчера,
си слепец – без бастун, без опора.

Зад кормилото в миг се превръщаш
в шепа нерви, в изпружени пръсти.
Във очи, разширени до черно.
Във молба: „Помози - за последно!“

И се случи поредното чудо –
утринта през небето проби
с тънка сламка мъглата изпи.
Шанс ли бе или щастие лудо.

Побеляха косите на дните,
след инфарктния слалом в мъглите.
Днес във джоба си, твойта съдба,
златен талер, по милост, прибра.

Маргарита Мартинова


неделя, 16 септември 2018 г.

"АЛЮЗИЯ" Маргарита Мартинова – стихове





Последните дни на ласкавото есенно море са най-красиви,  заради своята самотност

АЛЮЗИЯ

Сега отново пясъкът е мой!
Морето гали жадното ми тяло.
Люлей го сред вълните, отмаляло,
по-нежно от ръцете на любовник.
Край него тишината – мъртва чайка,
е проснала крилете си на плажа.

Отидоха си – близки и познати,
приятелите, беглите любими,
със свойте имена неизброими,
написани със пръст върху водата.

Не помня даже името на залива,
на лодката с пречупени весла.
На профила, изрязан със върха,
на най-красивите, 
сред морските рапани.
Но пясъчното зрънце оцеля
и легна, като в мида, в паметта ми.

Тя го обвива с бисерни влакна,
измъква го от времето отминало.
През зимата самотна тишина
ще го превръща във любов,
каквато, никога, във същност,
не е имало.

Маргарита Мартинава

петък, 14 септември 2018 г.

Днес, 14 септември – Въздвижение на Св. Кръст Господен (Кръстовден)



ЗАПОЧВА ГРОЗДОБЕРЪТ

На този ден е Намерен е кръстът, на който бил разпнат ХРИСТОС

Имен ден празнуват: Кръстьо, Кръстинка, Кристина, Кристиан, Кънчо, Ставри и др.
На Кръстовден започва гроздоберът. Ден изпълнен с труд и празненства, но и свързана с очакване на изобилие от вино и ракия. А и есенните седенки също започват оттук нататък – те пък минават в задявки, които в някои по-малки населени места и до ден днешен са прелюдии към сватби.
На Кръстовден се “осветява” и семето за посев, защото ще започне сеитбата на зимните житни култури.
На празника се организират и общоселски събори, на които се  сторват курбан за здраве.

Но в противовес на народния обичай – по домовете да се коли и приготвя пиле, християните са на строг пост. А православната църква празнува един от своите най-важни празници ­– въздвижението на животворящия Кръст Господен.

Историята е следната: След разпятието на Христа, по тогавашен обичай, оръжието на наказанието в случая - кръстното дърво, се заривало в земята на самото място, дето е изпълнена присъдата. На хълма Голгота бил заринат кръстът на Исус и кръстовете на разпънатите от двете му страни двама разбойници. След време по заповед на император Адриан на Голгота построили езически храм и мястото на разпятието било заличено.

Но друго било писано да се случи: През 312 г. Константин Велики потеглил с войските си към Рим, за да спаси столицата от властта на тиранина Максентий. Силите на императора били по-малобройни и но той знаел, че ще надвие в битката, защото преди похода получил видение – кръст, на който пишело, че с него ще победи. Същата нощ императорът сънувал че Бог му заповядал да направи знаме, подобно на кръста, и да начертае кръстове по шлемовете и щитовете на войниците си. Той така и направил и наистина влязъл като победител в Рим.

Няколко години по-късно, през 326 година царица Елена, майка на Константин Велики, посетила светите места в Палестина и започнала да търси – точно къде е заровен кръстът от разпятието на Исус. Стар евреин, по предания бил чувал за местоположението и  показал мястото. През 326 година открили трите кръста. На същото място царица Елена наредила да се построи християнският храм "Въздвижение".

Mario Frangoulis " Historia de un Amor "



НАЙ-ЧУВСТВЕНИЯ ТАНЦ НА ТАЗИ БОЖЕСТВЕНА ВЕЛОДИЯ!