НЕДЕЙ МИ ОТГОВАРЯ!
Защо ли все те ровя в паметта си,
а ти се криеш в тъмните й ъгли.
Вън лястовицата тревожно търси
гнездото, дето някой и изхвърли.
Самотницата днеска изгори
увехнали писма от младостта си.
На просяка монети подари,
за було не успяла да ги спастри.
Защо ли ровя на дърветата листата.
Късметите отдавна са обрани.
И закъснелите ми пръсти са наясно –
не са повикани, не са желани.
Защо ли се препъвам в паметта си,
в прага прекрачен, в мисли разпилени.
В устата, в уморените клепачи,
в очите ти, зад маската на здрача.
Защо ли търся във отиващото лято,
пътеките отдавна извървени.
Водите са изтекли във реката.
И няма да се върнат зарад мене.
Маргарита Мартинова
