"ЖИТИЕТО НА СВЕТОТО СЕМЕЙСТВО" Маргарита Мартинова - стихове

ЖИТИЕТО НА СВЕТОТО СЕМЕЙСТВО

(Детство „в 6 часá след войната“*)

По белите полета на безкрая,

наречен в спомените „детство“,

изприпка конче, спънато с букаи

по пътя си – клонящ към неизвестното.

Дали часът бе точно шест – не зная.

В едно съм сигурна, че бе подир войната.

Светът се сбираше във мъничките стаи

под звездните пагони на Бащата.

На коленете му седеше тишината,

след фронта пътя си намерила.

А майките – с ръцете онемели

от тежките торби на недоимъка,

заплитаха терлици на децата.

Щастливите жени на фронтоваци!

Защото точно в 6 часá – подир войната,

получиха мъжете си обратно.

Но тишината пак обуваше ботуши.

Тръбата викаше военните във строя.

Светът отново беше зъл и непослушен.

Бащите се подготвяха за боя.

Пред хората изглеждаха герои

любимите, научени на верност.

Децата плачеха в съня си неспокоен.

Беззвездна бе нощта.

Нощта бе черна!

А беше само 6 часá – подир войната.

По-лесно можеше и хляб да се намери.

Жените слагаха изкуствени гердани.

Със марципани утешаваха децата.

Измервахме си радостта в купони

и със звездите – на бащите офицери.

Поделяхме блестящите пагони

между Родината и бедното си детство.

Не беше честно!

Защото минаха години от войната.

На кончето му пуснаха юздата,

самичко букаите си изхвърли.

Но и до днес на спомена реката

звездички все му носи, вместо перли.

А пък часовникът с тиктакащите нерви

повтаря със замръзнала стрелка:

 „Във 6 часá! Във 6 часá!“…

Маргарита Мартинова

--------------------------------------------------

* Алюзия с думите на Водичка , който определя среща на Швейк: „След войната, в шест часа вечерта.“

"НЕИЗВЪРВИМИЯТ ПЪТ КЪМ АТЛАНТИДА" Маргарита Мартинова - стихове

Ще търсим цял живот (поне)

изгубената Атлантида.

Сърцето кейове кове

мечтите ни да акостират.

Ще ровим с немощни ръце,

в савана скритен на земята.

Ще сътворяваме ракети,

да я намерим на Луната.

А над села и градове

безмилост тегне – всепризната.

Окъпа тя с брутално "Не!" 

дете – на майката в сълзата.

На хляба твърдата кора

на стария бедняк подава.

Палето трича във река.

С безсилния се подиграва.

И във живота костелив,

се чупят зъбите на времето.

Гласът - наполовина жив,

вече е шепот, унижение.

Викът, пронизан с острие,

нечут, увисва по средата.

Мълчат съседските врати,

разпънати от тишината…

Отвън светът все се люлей,

като надрусан с опиати.

Във всекиго от нас живей

целта, която Бог ни прати –

една мечтана Атлантида,

потъваща във тайна вечна.

И пътят, който я постига –

неизвървим. И безчовечен.

Маргарита Мартинова 

"ПОЛУТОНОВЕ" Маргарита Мартинова – стихове

                         ПОЛУТОНОВЕ

Така е рано, ах, така е рано!

Сладнее гроздето последно, необрано,
върху решетката на тънките си вени.
Вън късна есен кожата си бели
и падат люспите
под голите панели.
А слънцето от игленика бледен
не е извадило докрай иглите.
Трамваите, без пътници
останали,
се влачат уморени и пребити.

Така е рано, ах така е рано!
По-рано е, отколкото изглежда.

Вървят мъже към първата си смяна
с изсъхнала по бузите им пяна.
От масата грижливо са обрани
на вчерашния ден трохите.
Крадливо мракът
със крака издрани
през недоспалите стъкла поглежда
и търси нечия забравена надежда.

Така е рано, ах така е рано!
Така е нереално и безбрежно!

Денят поставя своите капани.
Сънят не иска
от кревата си да стане,
защото остри са лъчите на зората,
наболи върху шишове земята.

А е тъй рано, ах така е рано!
Криле на ангели над топлото ти рамо.

В главата стих отчаяно звучи –
не си отивай, „Миг прекрасен, спри!“.
Будилникът звъни и прави рани.
Във ракли сънищата
са прибрани.
Кафето в чашата на утринта горчи.
Във огледалото е друг, но не и ти.
Нощта отнесла е
любовните тюрбани,
с които е красила вечерта ни.

А тъй е рано, ах така е рано!
Дори по-рано би могло да стане.

Да е по-дълга, можеше, нощта ни,
в която сънищата са така реални.
А утринта – не толкова задръстена,
мъглива, негримирана и мръсна.

И ще е късно през деня. Безумно късно!

Маргарита мартинова

"АЛЕНИ ЗАЛЕЗИ" Маргарита Мартинова - стихове

АЛЕНИ ЗАЛЕЗИ

Дори и залезите алени си тръгват,

нощта е легнала

пред моята врата.

На Пепеляшка тъжна се преструва,

свалила златния си чехъл на прага.

Но иска аз да го намеря,

да го повдигна и премеря.

Да вляза с него

в черната каляска,

която моят сън все стряска.

Оставила е в него не паричка,

а някаква си

падаща звездичка

да ме изчаква дълго и злорадо,

докато ме замъкне в ада.

Дори и изгревите пурпурни да си отидат,

на прага на живота ще седя.

Не оня, през когото всички влизат,

а прагът пред вратата с тъмнина.

Не се боя.

Нали и там ще виждам –

отдавна вече нося очила.

Усещам слънцето,

когато ще изригва.

Докосвам ангели с опърлени крила

да бродят по земята без пътека.

И всеки с накатранена душа.

Помежду тях са

няколко човека,

без маските от нимби и пера…

Застанала на залеза пред прага златен,

очаквам пътят сам

пред мен да спре.

И от ослите си човеците да слязат,

да ме попитат, дали съм добре.

За да им кажа,

че съвсем са недостатъчни.

Солта им малко е –

за хляба на земята.

И още, че в живота си, в остатъка,

не срещнах

и не върнах

добрината.

Седя в краката на залязващото слънце

и чакам хората,

с които се обичахме

да посадят пшениченото зрънце,

запазено по милост

под косите ми.

            Маргарита Мартинова

Търсете днес 20-ти брой на „Вкусотии в чинии“!

Бонус за нашите читатели от сайта - рецепта за солени еклери 

Търсете днес 20-ти брой на „Вкусотии в чинии“!

ü Каквото трябва да сготвите - ще го намерите там

ü Каквото трябва да направите - пак там ще го намерите

АБОНИРАЙ СЕ ЗА 2019-ТА ВЪВ ВСИЧКИ ПОЩЕНСКИ СТАНЦИИ

Очаквайте ни пак на 5 ноември!

Разговаряме с певицата Нели Рангелова:

„Не огледалото е най-добрият съветник, душата те кара да се харесваш“

Майсторски клас:

СОЛЕНИ ИЛИ СЛАДКИ ЕКЛЕРИ

Ястието на сезона – тиква:

l Крем супа от тиква с джинджифил

l Задушен заек в тиква

l Свинско с тиква и броколи

l Десерт с тиква, бисквити и орехови ядки

l Бутерки с крем от тиква

Меню за приятели:

1. Пукани чушлета с млечен сос

2. Хумус с авокадо

3. Кашкавал под шуба

4. Патица пълнена с ориз

5. Тиквен чийз кейк с шоколад

Сладкарница „Вкусотии“:

Ø Торта „Шоко-Анна”

Ø „Пиян сладкиш” с грозде

Ø Пържени ябълки

Ø Брауни с „Орео"

Ø Сладки с тахан халва

Ø Кекс с моркови и лимонова глазура

Ø Маслени пурички със сладко от малини

Ø Бърз бананов крем

ОБЛИЧАЙ СЕ ПРЕЗ ЕСЕНТА

ЗА ДА НЕ ТЕ СВАЛИ БОЛЕСТТА

(Кои са най-слабите точки на организма)

ПРИ ЦИСТИТ И АРТРИТ САМО ЦЕЛИНА

ЩЕ ТЕ ОПРАВИ

БИЛКАТА КУКУВИЧА ПРЕЖДА

срещу жълтеница, колики и пиянство

Бонус за нашите читатели - рецептата от „Майсторски клас“

СОЛЕНИ ИЛИ СЛАДКИ ЕКЛЕРИ

Продукти за вареното тесто: Вода - 250 мл, брашно - 180 г, масло - 100 г, сол - половин чаена лъжичка, захар - 1 чаена лъжичка, 4 яйца.

За крема: Извара – 400 г, масло - 50 г, захар - 100 г (или без захар), 2 жълтъка, ванилия, мазна сметана - 150 мл, ягоди (маслина без костилка).

Приготвяне: Кипнете водата, добавете маслото, солта, захарта. Оставете маслото да се разтопи и после отново кипнете. След което изсипете брашното и разбъркайте тестото интензивно докато се образува хомогенна маса. Дръпнете от огъня и оставете да се охлади в продължение на 5-10 минути. Прибавяйте яйцата едно по едно, като бъркат енергично, докато всяко яйце се поеме от тестото. 

С помощта на шприц с торбичка шприцовайте тестото върху тавичка за печене и оставете да се печете при температура от 180 градуса за около 40 минути (точното време зависи от вашата фурна).

И сега започнете приготвянето на крема за пълнеж. В тенджерка поставете всички съставки за крема, с изключение на маслото и разбийте с блендера, докато стане гладко тесто (такова, че да няма бучици).

Отделно добавете маслото към изварата, поставете тенджерата на среден огън и бъркайте непрекъснато, докато започна да се надигат балони. Продължавайте да готвите интензивно, докато се сгъсти, като разбърквате до дъно, за да е прегори (консистенцията трябва да е като на гъста каша от грис).

Оставете крема да се охлади и в този момент започнете да биете сметаната до стабилни върхове, а след това добавяйте към сметаната, като разбърквате внимателно.

Остава да се напълнят кифлите: Първо отрязваме горно широко капаче, напълваме еклерите наполовина с крема, поставяме ягоди (или маслинката - в зависимост прибавили ли сме към крема захар или щипка сол). Допълваме с още крем и захлупваме горното капаче. Украсяваме по свое усмотрение.

"ЕДНА ЖЕНА УГОВАРЯ МОРЕТО" Маргарита Мартинова - стихове

ЕДНА ЖЕНА УГОВАРЯ МОРЕТО

Море, не искам да те имам.

Пълзиш в краката,

нежно лягаш.

Но си студено и си зимно.

Отвържеш ли се –

ще избягам.

Не ме притегляй.

Остави ме

на крайчето ти да приседна.

Да те наричам с нежно име.

Дори да кажа:

Целуни ме! -

по думите не се подвеждай.

При теб ме води

безнадеждност.

Гори ме, пари ме следата,

от оня ураганен вятър,

отнесъл,

без да ме помоли,

поне единствен път,

за прошка,

изпод краката ми – земята.

Не мъка храня във душата,

акула в нея се всели.

Напада мислите ми нощем

и все е гладна,

иска още.

Не ще да се успокои.

Една е думата – разплата!

Море, ти знаеш, научи ме,

на яростта си,

тъй позната.

Кажи, как влачи в дълбината

на шквала яростен вълната,

докато всичко заличи.

В живота трябва да се търси

победа, а пък не реми.

Защото иначе ще тръгнем

оттук

с отворени очи.

Море, не теб исках да имам.

Но мой приятел остани!

"„ОНА“ - Григорий Лепс - песня

Она! Скинет пальто, Выпьет вина,
чтобы согреться! Она!
Просто никто!
Но отчего, так бьется сердце?
Припев:
Душа моя на замки закрыта,
От всех людей и на миллионы дней!
Душа моя к небесам пришита!
Ну, что я нашел в ней?

Она умеет делать мне любовь!
Может выпить без остатка
мне всю кровь!
Может быть со мной
холодной, как зима!
И опять сведет, сведет меня с ума!

Она! Знает мужчин
Я это все чувствую кожей!
Мы с ней, один на один
И отступать уже невозможно!
Припев:
Душа моя на замки закрыта,
От всех людей и на миллионы дней!
Душа моя к небесам пришита!
Ну, что я нашел в ней?
Она умеет делать мне любовь!
Может выпить без остатка мне всю кровь!
Может быть со мной холодной, как зима!
И опять сведет, сведет меня с ума!

Но как она умеет делать мне любовь!
Может выпить без остатка мне всю кровь!
Может быть со мной холодной, как зима!
И опять сведет, сведет меня с ума!
И опять сведет, сведет меня с ума!
И опять сведет, сведет меня с ума!
Сведет меня с ума!

"СПОКОЙНОЙ НОЧИ, ГОСПОДА" Григорий Лепс

Спокойной ночи, господа

Спокойной ночи, господа, спокойной ночи,
Ваш день прошел, а ночь колдует и пророчит.
Ночные сказки, отголоски дней минувших
Спокойной ночи, добрых снов для всех уснувших.

Спокойной ночи, господа, гасите свечи
Окно раскройте, за окном прекрасный вечер,
И если некому вас обнимать за плечи
Спокойной ночи, может завтра, будут встречи.

Припев:
И будут ангелы летать над вашим домом,
Луна рассыплет жемчуга и за порогом
Спокойна будет и тиха ночь-недотрога,
Да будет мир вам и покой, усните с богом,
Да будет мир вам и покой.

Спокойной ночи, господа, прочь униженья.
Во сне приходят чудеса или виденья
Пусть ваша совесть нечиста, пусть вы непрежни,
Но день прошел и лишь сейчас вы так безгрешны.