ДО ВТРЪСВАНЕ...
Нагледах се на изгреви и заливи.
На люспите искрящи по морето.
На самотата споделена на таляните.
На риби, плачещи в подводните савани.
На чайките, със белите кореми,
нагледах се, във въздуха над мене.
И на парливите целувки на медузите,
които кожата ти могат да охлузят.
Искам една обикновена вечер.
С възглавница от галеща ръка.
Да виждам хората край себе си облечени.
Без бронз, нагар, с олющени тела.
Нагледах се на заливи и залези.
Искам да бъда вече у дома!
Маргарита Мартинова
