Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

неделя, 15 юли 2018 г.

"ПРОГОНВАНЕТО НА ПЕРСЕИДИТЕ" Маргарита Мартинова - стихове







ПРОГОНВАНЕТО НА ПЕРСЕИДИТЕ

Луната се препъна и се плисна
по черната покривка на нощта.
Небето се ядоса и поиска
спокойствие и малко тишина.

По звездопада се изнизаха звездите,
опърлиха високата гора,
окършиха листата на липите
и тупнаха във младата трева.

Не подозираха за своята безценност.
Не бяха чели Сент Ексюпери –
за хорската жестокост и надменност,
за любовта, измерена в пари.

… И ги изчопляха. И ги гасиха.
И ги претъпкваха в чувалите със крак.
Земята стана рана незашита.
Нощта, по-черна и от дантевия „Ад“.

Помогна им единствено Всевишния,
Дари звездите с ангелски крила.
На праведните връчи им душите,
и ги спаси от земните тегла.

Пред тях да плисне менче светлина,
зора разсънена излезе на балкона.
Под снежнобялата й риза заблестя

Зорница, като мъничка икона.



                Маргарита Мартинова

събота, 14 юли 2018 г.

"ИЗБОРЪТ" Маргарита Мартинова - стихове




Кой е този, който ми говори:
Сложи си пръста във вратата!
Ако я блъсна – няма да боли.
Мини през огъня с оголени пети.
По чудо вярата ще те спаси.

От бряг до бряг преплувай през реката!
Какво, че реже като нож водата?
Пред теб е плитка всяка дълбина.
Щом аз ти казвам, значи е така!

Щом аз ти казвам – ставаш и Христос!
С две риби можеш цял народ да храниш.
Като Мойсей - да си намериш брод,
и да разцепиш даже океана.

Щом аз ти казвам - трябва да приемеш!
Поискам ли – живота да отнемеш
на враг, приятел, или – своя.
В усамотение, или във строя.

Щом аз ти казвам – значи е така!
Не питай кой съм – мъж или жена?
Дали реален съм,
или не съществувам.
В живота или в мислите битувам.

Аз съм навсякъде, където ме пося:
- Във всеки миг с безволева ръка!
- Във погледа, невиждаш, на очите!
- Във думите ти, зад езика скрити!

Ако съм майка ти - не би ме и погледнал.
Приятел, като мен - би намразил до последно.
Ако съм божество, би се отрекъл.
Ако съм враг – би ме съсякъл.

Безсилен си пред мен – поне сега.
Превръщаш думите ми в мантра.
Без ропот слушаш моята команда.

- Кой ми го казва всичкото това?
- Аз съм животът, който ти избра!
Маргарита Мартинова

"БЕЗСИЛЕН СИ ДА ВДИГНЕШ СРЕЩУ МЕН РЪКА" Маргарита Мартинова – стихове




БЕЗСИЛЕН СИ ДА ВДИГНЕШ
СРЕЩУ МЕН РЪКА

От теб очаквам – да се подчиняваш сляпо.
Да влезеш в огъня, да пресушиш реката.
В небето да летиш, дори и без крила.
Щом аз ти казвам – направи така!

Аз кажа ли ти – нов Христос стани!
Народа прост с две риби нахрани.
При себе си извикай планината!
Или като Мойсей минавай през водата!

Щом аз ти казвам - трябва да приемеш!
Поискам ли – живота да отнемеш
на враг, приятел. Или – своя!
В усамотение. Или във строя.

Щом аз ти казвам – значи е така!
Не питай кой съм – мъж или жена?
Дали реален съм,
или не съществувам?
Във тялото или във мислите битувам?

Аз съм навсякъде, където ме пося:
-     Във всеки миг – с безволева ръка;
-     Във погледа отвърнат на очите;
-     Във думите ти – зад езика, скрити.

Ако съм майка ти - не би ме и погледнал.
Приятел? Би ме мразил до последно!
Ако съм божество, би се отрекъл.
Ако съм враг – би ме съсякъл.

Живея аз във теб и ти във мене.
И общата ни пъпна връв се казва Време.
Макар отвън да си доволен и луксозен,
върху портрета си
изглеждаш все по-грозен.

Безсилен си да вдигнеш
срещу мен ръка.
Аз съм животът, който ти избра!



                      Маргарита Мартинова

понеделник, 9 юли 2018 г.

Днес излиза бр. 13 на списание „Вкусотии в чинии“. Купи си го - за талисман!








В броя изненади хубави се крият.

Ако искаш нещо бързо и вкусно, иди на страница 3!
Ще намериш в рубриката „Раз-два-три“
МАКАРОНИ ПО ФЛОТСКИ
А в сайта, като бонус, ще ти дадем и самата рецепта (в края на представянето на броя).

В рубриката „Ястието на сезона“ на стр. 13,
ще научиш още нови рецепти с домати:

Ø Италианска разядка с домати и риба тон
Ø Доматена супа „Папа ал помодоро”
Ø Кюфтета с „Пармезан” и доматен сос
Ø „Свирепи” картофи с доматен дресинг
Ø Рибно филе върху доматен сос
Ø Панирани чушки със сос от домати

Сладкарница „Вкусотии“ на страница 10 и 11,  пак е приготвила най-сладките десерти за теб :

ü Кайсиева торта-суфле
ü Панирано кисело мляко с мед и орехи
ü Смокинов чийзкейк с бонбони с бадем
ü Шоколадови мъфини с лешници
ü Ванилови сладки с масло и мас
ü Баклава с плънка от бадеми
ü Крем пита с грис

Ако ще ти идват приятели на гости, направо върви на
стр. 12.
ЕТО ГО МЕНЮТО ЗА ГОСТИ:

1. Багети с манатарки
2. Млечен ордьовър с коктейлни скариди
3. Миди с ориз, ароматни подправки и кедрови ядки
4. Мелба с поширани праскови и ванилов сладолед
5. Ягодово мохито

Но не храната само ни крепи. Здравето е най-важно от всичко! На стр. 17 ще научиш защо:
БОЛЕСТИТЕ ВЛЕКАТ ИЗПОТЯВАНЕ.
Изпотяването влече заболяване

Ако държиш да знаеш, какво лекуват зеленчуците, тогава научи от стр. 19, защо:
ПАТЛАДЖАНЪТ
килограми сваля
и лошия холестерол
поваля

А за жените най-полезна е страница 21 - за красотата:
ПЛОДОВИ МАСКИ
с праскова и пъпеш
опъват лицето

И както пожелаеш, в началото или в края, можеш да прочетеш откровения разговор с водещата на „Тази сутрин“ Диана Любенова.


А ето и обещаната бонус- рецепта:

МАКАРОНИ ПО ФЛОТСКИ



 Когато искаме да приготвим нещо по-набързо, но и „по така“, винаги на помощ може да ни дойде прочутата рецепта „Макарони по флотски“. Блюдото търпи много вариации – с различни видове макаронени изделия, с кайма или консервирано месо, с разнообразни зеленчуци и зелении за добавка. Също така – на тиган, на фурна или на пара. Но най-важното е да ги готвим с удоволствие – тогава ще харесан на всеки, когото нагостите, но най-вече мъжете си падат по тях.
Продукти: Къси макарони с дупка – 400 г, кайма свинска и телешка – в съотношение 1:1, т.е. по 300 г, олио, кетчуп, доматено пюре или какъвто и да е сладко-кисел сос – 4 супени лъжици, три средни глави лук, 1 чаена чаша кипнала вода, в която е разтворено около една трета кубче телешки бульон на „Маги“ (толкова, че да не пресолим водата), копър, магданоз, смлян черен пипер, сол.



Приготвяне: Във вряла, леко подсолена вода сварете  макароните до готовност. Извадете и изплакнете с хладка вода. В това време нарежете лука и го задушете под капак около 5 мин. След това добавете каймата и задушавайте всичко на всичко 15 мин под капак на среден или слаб огън, като доливате по малко от чашата с горещата вода, в която има от „Маги“. 


След това засилете огъня на максимум и гответе още 10 мин, като добавяте харесвани от вас подправки – например черен и червен пипер, сол и свежи зелении. Когато всичко се задуши, сложете салцата и ароматните треви, долейте от водата, като бъкате яденето и не сваляте капака. Каймата трябва добре да се смеси и да се задуши.
Накрая смесете макароните с лука и плънката и когато ги сервирате, настържете отгоре им твърд кашкавал. Може да добавите и домати, но те не придават пикантност на ястието, ако заедно с тях не сложите и пикантни подправки.

петък, 29 юни 2018 г.

"ИЗВЪН СЕБЕ СИ" Маргарита Мартинова, стихове




ИЗВЪН СЕБЕ СИ

И котката не ме обича вече!

Не ме обича времето.
Изляза ли навън – вали.
Не ме обича тялото.
Сърцето постоянно ме боли.

Не се обичам и самата аз дори!

По ръбовете на душата,
с ръждива тенекия дращя.
Отвън – спокойно, като в блато.
В мен – тишината е крещяща.
Фанфари осемстотин дни,
в ушите свирят, чак боли.
Палатков град, напълно син,
дими, като пробит кумин.

Назад се връща паметта
със рехавата си метла.
С червена връзка на врата,
през „блеснали жита“ вървя.

И уж вървя, а пък стоя.

Не вън, а в мен, пада дъжда.
Пашкул в гърдите свива времето –
молец, надупчил бавно вените.
Как трудно е от себе да излетя!

За да намеря, кой да ме обича.

Дали това ще е молеца, 
пробил стената на сърцето!
Но може и да е дъжда,
отмил и блясък, и ръжда?

Или ще е случайна котка,
по козината с електрични нотки,
поела от ръката ми храна.
Ще я погаля и ще разбера,

че някъде ме чака, който ме обича.


Маргарита Мартинова





събота, 16 юни 2018 г.

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА : "ВИК" Маргарита Мартинова - стихове

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА : "ВИК" Маргарита Мартинова - стихове: „ВИК“ Душата има нужда да се храни. Не само с хляб, а със кръвта от свойте рани! Самотен вълк е тя в окото на ловеца. ...

"ВИК" Маргарита Мартинова - стихове






„ВИК“

Душата има нужда да се храни
не само с хляб,
а със кръвта от свойте рани!

Самотен вълк е тя в окото на ловеца.
Сърна, подплашена от гончетата зли.
Трофей желан. И който, откъдето
да дойде, все
на мушка я държи.

Една душа – за всичките години.
Пълзи. Изправя се. Прегърбена върви.
Усмихва се. Или,
до сълзи сини,
понякога са нейните очи.

Спасява те. В морето те настига.
На гръб те влачи през убийцата вълна.
Предава те, ръце от тебе вдига –
войник, от пост,
избягал през нощта.

Омръзна ти – незряла и неравна.
Зелена ябълка с нахапана кора.
Отвърнеш ли се – на каданса бавно
ще тръгне лентата в обратната страна:

Вълкът ще стане плячка на ловеца.
Войникът – ще е пленник на врага.
Върху сърната – ще пируват псета.
Ще се разбиеш във високата вълна.

Спести й непотребните страдания.
И след скандал, и след запой
все я терзаеш със въпроса –
сърна ли е, или герой?
И все се криеш зад гърба й
при неуспех, след крах, във бой.

Когато пусне кръв сърцето,
а челото се израни
от удар в горните греди,
тогава ще се изравните.

Тя ще те носи към звездите
и няма да й натежи!



        Маргарита Мартинова


сряда, 13 юни 2018 г.

„ЗНАМ КАКВО НАПРАВИ МИНАЛОТО ЛЯТО“ Маргарита Мартинова - стихове







Лудо лято със дъх алкохолен
от кръчмите понесе се вечер.
То надникна във всеки прозорец.
и жените със поглед съблече.

В миг изпълниха щури момичета
с деколтета узрелите улици.
Бризът леко повдигна полите им,
и целуна краката им мургави.

Ранно лято – мечта! Изненада!
Щедростта му на всеки допада –
със искри от шампанско – разкошни,
с фойерверки – над пясъци нощни.

Но ти нямаш за него очи
от години. От хиляди дни.
Друго лято във тебе боли,
с кратък вик, заглушен от вълните.

Със, примесени с пясък, сълзи,
в шепите на тревите – събрани.
Там морето безспир барабани
във ушите, притиснати с длани.

Там започва безкрайния път,
в който себе си дълго си връщала.
Там душата е в кома и смърт,
изтървана на дните във бързея.

Ако питат ме – „Не или –да?“
Нека идват лета – но за другите!
Много младите и много лудите!
А за мен – само стих да остане.

И страхът от случайните рани.

Маргарита Мартинова





понеделник, 11 юни 2018 г.

"КРАДЦИ НА СИНЬОТО ВРЕМЕ" Маргарита Мартинова – стихове



-     ЗАЩО?
-     ЗАЩОТО!

Защо на блока – във  градинката?
Защо ще застроят тревата?
Защо... като изшит шамар,
на хората там – през устата?

Защо парите не миришат?
Защо сълзите нямат цвят?
Защо молбите са излишни?
И ням, и глух, е този свят?

Защо откраднаха небето
от сините ви знамена?
Защо затвориха във клетка
лъвът с усмихната уста?

Защо принудиха да рови
по кофите днес бедността?
Защо започнаха да тровят
земя, и въздух, и храна?

Защо?
        Защото!
Ей тъй – на!
Животът ни е – до вратата.
Във „Сто години самота“
сами превърнахме селата.

Термити - все по-настървени,
отмъкват хляба. И децата ни.
Безкраен дъжд вали на смени,
и влачи всичко във реката.

Защо?
       Защото!
                 Ей така!
На уморените коне
не слага никой стремена.
Застрелват ги с куршум в главата.
Или ги пускат във гората,
където чака ги смъртта.
Защо?
       Защото – 
                 за това!

Маргарита Мартинова