ПРОГОНВАНЕТО НА ПЕРСЕИДИТЕ
Луната се препъна и се плисна
по черната покривка на нощта.
Небето се ядоса и поиска
спокойствие и малко тишина.
По звездопада се изнизаха звездите,
опърлиха високата гора,
окършиха листата на липите
и тупнаха във младата трева.
Не подозираха за своята безценност.
Не бяха чели Сент Ексюпери –
за хорската жестокост и надменност,
за любовта, измерена в пари.
… И ги изчопляха. И ги гасиха.
И ги претъпкваха в чувалите със крак.
Земята стана рана незашита.
Нощта, по-черна и от дантевия „Ад“.
Помогна им единствено Всевишния,
Дари звездите с ангелски крила.
На праведните връчи им душите,
и ги спаси от земните тегла.
Пред тях да плисне менче светлина,
зора разсънена излезе на балкона.
Под снежнобялата й риза заблестя
Зорница, като мъничка икона.
Маргарита Мартинова
