- ЗАЩО?
- ЗАЩОТО!
Защо на блока – във градинката?
Защо ще застроят тревата?
Защо... като изшит шамар,
на хората там – през устата?
Защо парите не миришат?
Защо сълзите нямат цвят?
Защо молбите са излишни?
И ням, и глух, е този свят?
Защо откраднаха небето
от сините ви знамена?
Защо затвориха във клетка
лъвът с усмихната уста?
Защо принудиха да рови
по кофите днес бедността?
Защо започнаха да тровят
земя, и въздух, и храна?
Защо?
Защото!
Ей тъй – на!
Животът ни е – до вратата.
Във „Сто години самота“
сами превърнахме селата.
Термити - все по-настървени,
отмъкват хляба. И децата ни.
Безкраен дъжд вали на смени,
и влачи всичко във реката.
Защо?
Защото!
Ей така!
На уморените коне
не слага никой стремена.
Застрелват ги с куршум в главата.
Или ги пускат във гората,
където чака ги смъртта.
Защо?
Защото –
за това!
Маргарита Мартинова
