БЕЗСИЛЕН СИ ДА ВДИГНЕШ
СРЕЩУ МЕН РЪКА
От теб очаквам – да се подчиняваш сляпо.
Да влезеш в огъня, да
пресушиш реката.
В небето да летиш, дори и
без крила.
Щом аз ти казвам – направи
така!
Аз кажа ли ти – нов Христос стани!
Народа прост с две риби нахрани.
При себе си извикай планината!
Или като Мойсей минавай през водата!
Щом аз ти казвам - трябва да приемеш!
Поискам ли – живота да отнемеш
на враг, приятел. Или – своя!
В усамотение. Или във строя.
Щом аз ти казвам – значи е така!
Не питай кой съм – мъж или жена?
Дали реален съм,
или не съществувам?
Във тялото или във мислите битувам?
Аз съм навсякъде, където ме пося:
- Във всеки миг – с безволева ръка;
- Във погледа отвърнат на очите;
- Във думите ти – зад езика, скрити.
Ако съм майка ти - не би ме и погледнал.
Приятел? Би ме мразил до последно!
Ако съм божество, би се отрекъл.
Ако съм враг – би ме съсякъл.
Живея аз във теб и ти във мене.
И общата ни пъпна връв се казва Време.
Макар отвън да си доволен и луксозен,
върху портрета си
изглеждаш все по-грозен.
Безсилен си да вдигнеш
срещу мен ръка.
Аз съм животът, който ти избра!
Маргарита Мартинова
