Кой е този, който ми говори:
Сложи си пръста във вратата!
Ако я блъсна – няма да боли.
Мини през огъня с оголени пети.
По чудо вярата ще те спаси.
От бряг до бряг преплувай през реката!
Какво, че реже като нож водата?
Пред теб е плитка всяка дълбина.
Щом аз ти казвам, значи е така!
Щом аз ти казвам – ставаш и Христос!
С две риби можеш цял народ да храниш.
Като Мойсей - да си намериш брод,
и да разцепиш даже океана.
Щом аз ти казвам - трябва да приемеш!
Поискам ли – живота да отнемеш
на враг, приятел, или – своя.
В усамотение, или във строя.
Щом аз ти казвам – значи е така!
Не питай кой съм – мъж или жена?
Дали реален съм,
или не съществувам.
В живота или в мислите битувам.
Аз съм навсякъде, където ме пося:
- Във всеки миг с безволева ръка!
- Във погледа, невиждаш, на очите!
- Във думите ти, зад езика скрити!
Ако съм майка ти - не би ме и погледнал.
Приятел, като мен - би намразил до последно.
Ако съм божество, би се отрекъл.
Ако съм враг – би ме съсякъл.
Безсилен си пред мен – поне сега.
Превръщаш думите ми в мантра.
Без ропот слушаш моята команда.
- Кой ми го казва всичкото това?
- Аз съм животът, който ти избра!
Маргарита Мартинова
