Лудо лято със дъх алкохолен
от кръчмите понесе се вечер.
То надникна във всеки прозорец.
и жените със поглед съблече.
В миг изпълниха щури момичета
с деколтета узрелите улици.
Бризът леко повдигна полите им,
и целуна краката им мургави.
Ранно лято – мечта! Изненада!
Щедростта му на всеки допада –
със искри от шампанско – разкошни,
с фойерверки – над пясъци нощни.
Но ти нямаш за него очи
от години. От хиляди дни.
Друго лято във тебе боли,
с кратък вик, заглушен от вълните.
Със, примесени с пясък, сълзи,
в шепите на тревите – събрани.
Там морето безспир барабани
във ушите, притиснати с длани.
Там започва безкрайния път,
в който себе си дълго си връщала.
Там душата е в кома и смърт,
изтървана на дните във бързея.
Ако питат ме – „Не или –да?“
Нека идват лета – но за другите!
Много младите и много лудите!
А за мен – само стих да остане.
И страхът от случайните рани.
Маргарита Мартинова
