Представена публикация

СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“ Е ВЕЧЕ ПО ПАВИЛИОНИТЕ!

Имаме ли нужда от добра вест? Да! - Ето я: "Вкусотии в чинии" - тържество на добрият вкус с повече от 100 рецепти в брой 8 ...

петък, 5 юли 2019 г.

НА "ПРОШКИ" ПРИ МОРЕТО - Маргарита Мартинова, стихове




Това стихотворение може да развали настроението ви, така както развали и моето. Но понякога думите идват извън желанието ни да сме позитивни. Идват от дълбините на познанието, съпреживяното или преживяното. И не могат да си наметнат раменете с лазурна синева.
Все пак: „Не вярвай на морето, дори когато ти носи дарове!“
За който, както, го разбере…

НА „ПРОШКИ“ ПРИ МОРЕТО

„Прошки“ идат, море.
Май си точило баница
с водорасли в корите завити.
Ще ме чакаш на тънката граница
между твърдия бряг и вълните.
Много гости си канило.
Острят зъби пираните
и горят като свещи очите им.

Не ти вярвам, море
Ти крадеше подаръци
от кутии пробити на гемии без дъно.
А деца
да не плачат приучени,
във съня си сиротен ги чакаха.
Но ти никому нищо не върна.
На вдовишката мъка витлото износено
все въртеше от вечер до съмване.
От солените къщи
с пердета тропосани
до конец всяка радост отмъкна.

Всичко зная за теб!
Как успя да подмамиш
на жените утробата.
Заплоди я със жажда за ѝмане.
С капитанския кортик
замести иконата
на стената над старите скринове.
Морски вълци
от хора без изход
направи.
На главите им сложи фуражки с кокарда.
Синове и бащи
със прегръдка удави.
Зарази ги с любов без отрада.

От която се мре…

Повдигни пелерината - да те видят добре!
Покажи си на светло най-тъмното дъно
и халките венчални
със пясък напълнени,
с викове невидели земята по съмнало.
Разрови със ръцете си белите кости
на моряци,
безвестно потънали.
Покажи им очите,
от риби изпити.
Погребалния вой на ръждиви сирени.
Оплаквачки-вълни как полюшват венците
с имената на твоите „гости“.

На Илинден вратата пред теб ще залостя.
Пред прага
като куче ще легна,

докато не поискаш от живите прошка.
И от мъртвите – прошка не вземеш!



неделя, 30 юни 2019 г.

"АВТОГРАФ ВЪРХУ ГЪРБА" Маргарита Мартинова – стихове



АВТОГРАФ ВЪРХУ ГЪРБА

Беше радост.
Набъбнали вени.
Кръв във тях – без юзда и без стреме.
Няма граници, само тела.
Вън денят е
икона в обков.

На гърдите им
ангел с крила
е изписал със устни: „ЛЮБОВ!“

Беше нож.
И разсечени думи.
Нито капка копнеж помежду им.
Незаключена входна врата.
Бързи стъпки
в разлята роса.

На гърба й
оставя нощта
автограф с черен молив: „САМА!“

Маргарита Мартинова

петък, 28 юни 2019 г.

"ЗА ПОСЛЕДНО…" Маргарита Мартинова - стихове




  

Тъй кратко беше хубавото лято.

Внезапно после всичко отмиля.

В коктейлната чаша на тъгата

горчив пелин

прибави

есента.

 

Велико лято! Винаги валеше.

Целуваше се, милваше дъжда.

От капките си сребърни тъчеше

милувки

върху двете ни

тела.

 

Разтапяше с тих ромон часовете

на ласките – в горещата вода,

на думите – в магичните куплети,

на чая

недопит –

във сладостта.

 

Безвремие, превърнато в планети,

в абстракции, превзели мисълта,

в Шагал с летящи, нежни силуети.

Внезапно

този дъжд

се изваля.

 

Пропи се между мокрите павета,

смали се, изсушен до самота.

Оставях нощем лампата да свети.

Събуждах се

и почвах

да крещя:

 

Танцува ми се! Сред листата. Бавно.

Прегръща ми се! С есента. И с теб.

Напива ми се! Тъжно ми е. Жадно.

Пак искам да валиш, мой дъжд, проклет!


Маргарита Мартинова




понеделник, 24 юни 2019 г.

"ЗА КОЙТО, КАКТО, РАЗБЕРЕ..." Маргарита Мартинова - стихове"




                    ЗА КОЙТО, КАКТО, РАЗБЕРЕ

Събират мъничките стаи
във шепите си
 
ромон тих.

Едно момиче ще извае
дъжда
 
във първия си стих.

През покрива на стара къща
вода ще пуска
 
пипала.

Една старица ще я връща 
със гвоздеи
и мушама.

Едно детенце ще подскача
във локвите,
 
като пале.

Дъждът ще пее и ще плаче.
За който,
 
както
 
разбере…

Маргарита Мартинова


четвъртък, 20 юни 2019 г.

"МЪРТВИЛО" Маргарита МАРТИНОВА - стихове





МЪРТВИЛО

За този край 
до днес съм нямала очи.
След всеки километър -
буца в гърлото присяда.

Проверка вятърът направи призори.
Във две редици къщите строи.
Заблъска портите,
прескочи през стобора.
Във всяка втора –
не намери хора!

Само земята със оголени гърди
примамва овдовелите дувари.
Обърнато с хастара си нагоре,
виновно миналото
в селото мълчи.
Тояжки не остави за опора.

Със щедрост йезуитска ги дари –
с местата празни
в пейките на двора.
С писмата от децата –
недошли.
Със залез,
полумъртъв от умора.

Преди да пламнат сухите треви,
последният свещта да загаси…

Маргарита Мартинова


"ПОСТТРАВМАТИЧЕН СИНДРОМ" Маргарита Мартинова – стихове





ПОСТТРАВМАТИЧЕН СИНДРОМ

Цъфтеше май в зората на безкрая.
Ден първи в рая, наречен „детство“.
Роди се конче,  спънато с букаи.
Останалото - беше неизвестно.

Дали часът бе точно шест? - не зная.
В едно съм сигурна, че бе подир войната.

Светът се сбираше във голите си стаи
под звездните пагони на Бащата*.
А майките – с ръцете онемели
от тежките торби на недоимъка,
прегръщат фронтовашките шинели.
Щастливите жени на офицери!

Защото точно в „6 часá – подир войната“**,
получиха мъжете си обратно.

Жените сложиха изкуствените перли.
Децата марципанчета ядяха.
По-лесно даваха и хляб изпод тезгяха.
Измерваше се радостта в купони.
На татко ми блестящите пагони
поделяхме между Родината
и бедното ни детство.

И някак си – не беше честно!
Макар да беше „6 часá подир войната“.

Нахлузи пак ботуши тишината.
 Бащите ни ги викашени тръбата.
Жените им изглеждаха герои
със верността си, в стихове възпята.
Децата плачеха в съня си неспокоен..

А беше вече „6 часá – подир войната“.
Накрая мразих униформите.  И строя.

Животът под пагон –не беше моя!
Но моя бе на майка ми сълзата.
Прегриза кончето, все някога, юздата.
Назад се връща – да намери перли.
Седи облечена, с пагони, тишината.
Звездички – над опънатите нерви.
В часовника започва да трепери
зациклилата в детството  стрелка.
И все го питах, чувам си гласа:

Не свърши ли проклетата война
във шест часá?
Татко, не е ли „6 часá "…

Маргарита Мартинова
* Сталин е бил наричан „Баща на народите“

**Швейк: „Като се свърши войната… ще ме намериш всеки ден след шест часа в „При чашата“


събота, 15 юни 2019 г.

"СОЛТА В БИБЛЕЙСКИЯ Й СМИСЪЛ" ЕДНО ОТ ТРИТЕ СТИХОТВОРЕНИЯ, С КОИТО МАРГАРИТА МАРТИНОВА СПЕЧЕЛИ ПЪРВО МЯСТО В КОНКУРСА "РАЗЛОМЕНИ СЛОВА"


   
   

СОЛТА – В БИБЛЕЙСКИЯ Й СМИСЪЛ

Потрябва ли ти щипка сол,
не тръгвай към морето да я търсиш!
И за приятелите даже – забрави!
Солта е болка – тя гори,
не знаеш ли
кога да я поръсиш.

И не морето е солено, а потта!
Докато селянката житото прибира.
А слънцето, по цялата снага
горещи въглени не спира
да разстила.

И не морето е солено, а кръвта!
Пропила в куртката пробита
на войника.
Прострелян върху чуждата земя.
Отишъл непоканен, 
неповикан.

Не я сравнявай
нито със скръбта
на майките, във черно забрадени!
Нито със сълзите по детските уста,
преглътнали
шамари зашлевени!

Хабиш си времето,
хабиш си и солта,
дори да си изял и два чувала,
не ти ли стигнат сили след това,
живота си да почнеш
отначало.

Солта си има таен код
и своя смисъл,
само за оня, който е орисан:
Последния си залък да дели.
По-слабия – от гняв
да защити.
С гърдите си другарите да брани.
Без да е Божи син,
жертвен агнец да стане. 

Това е на земята ни солта!
И през живота ни.
И след смъртта.

Маргарита Мартинова






неделя, 9 юни 2019 г.

"ЗАВИСИМОСТ" Маргарита Мартинова - стихове





ЗАВИСИМОСТ

Очите ти са оцветили в синьо
листата, къщите и клоните.
По пълнолуние 
излизат котки по балконите
и пеят сини песни 
към Луната.
Усещам синьо даже по косата,
разлята върху синевата на вълните.
Аз цялата във тебе се превръщам.
Отнема синьото до дъно 
свободата.
Дъгата разноцветна не е същата.
Цианът й превзема небесата.
Чрез тебе дишам и чрез теб живея.
Въже преметнато през два 
небостъргача.
Обсебена от синьото ти крача.
И само мисля: Ако ослепея
от гръм? От невиделица - градушка?
От трясъка във сините ми 
вени?
Кръвта, на вкус и цвят – непроменена.
А ти изпускаш от ръката си – ръката...
Във полета най-кратък към земята,
ще се отмие синьото 
край мене.

В дробовете – балончетата, като дъгата.
Последните ми мигове ще са червени…

Маргарита Мартинова