ПОСТТРАВМАТИЧЕН СИНДРОМ
Цъфтеше май в зората на безкрая.
Ден първи в рая, наречен „детство“.
Роди се конче, спънато
с букаи.
Останалото - беше неизвестно.
Дали часът бе точно шест? - не зная.
В едно съм сигурна, че бе подир войната.
Светът се сбираше във голите си стаи
под звездните пагони на Бащата*.
под звездните пагони на Бащата*.
А майките – с ръцете онемели
от тежките торби на недоимъка,
от тежките торби на недоимъка,
прегръщат фронтовашките шинели.
Щастливите жени на офицери!
Щастливите жени на офицери!
Защото точно в „6 часá – подир войната“**,
получиха мъжете си обратно.
Жените сложиха изкуствените
перли.
Децата марципанчета
ядяха.
По-лесно даваха и
хляб изпод тезгяха.
Измерваше се
радостта в купони.
На татко ми блестящите
пагони
поделяхме между Родината
и бедното ни
детство.
И някак си – не
беше честно!
Макар да беше „6 часá подир войната“.
Нахлузи пак ботуши
тишината.
Бащите ни ги викашени тръбата.
Жените им изглеждаха герои
със верността си, в стихове възпята.
Децата плачеха в съня си неспокоен..
А беше вече „6 часá – подир войната“.
Накрая мразих
униформите. И строя.
Животът под пагон –не
беше моя!
Но моя бе на майка ми сълзата.
Но моя бе на майка ми сълзата.
Прегриза кончето, все някога, юздата.
Назад се връща – да намери перли.
Седи облечена, с пагони, тишината.
Звездички – над опънатите нерви.
В часовника започва да трепери
зациклилата в детството стрелка.
И все го питах, чувам си гласа:
Не свърши ли проклетата
война
във шест часá?
Татко, не е ли „6 часá "…
Маргарита Мартинова
* Сталин е бил наричан „Баща на народите“
**Швейк: „Като се свърши войната…
ще ме намериш всеки ден след шест часа в „При чашата“
