МЪРТВИЛО
За този край
до днес съм нямала
очи.
След всеки километър -
буца в гърлото присяда.
Проверка вятърът направи призори.
Във две редици къщите строи.
Заблъска портите,
прескочи през стобора.
Във всяка втора –
не намери хора!
Само земята със оголени гърди
примамва овдовелите дувари.
Обърнато с хастара си нагоре,
виновно миналото
в селото мълчи.
Тояжки не остави за опора.
Със щедрост йезуитска ги дари –
с местата празни
в пейките на двора.
С писмата от децата –
недошли.
Със залез,
полумъртъв от умора.
Преди да пламнат сухите треви,
последният свещта да загаси…
Маргарита Мартинова
