АВТОГРАФ ВЪРХУ ГЪРБА
Беше радост.
Набъбнали вени.
Кръв във тях – без юзда и без стреме.
Няма граници, само тела.
Вън денят е
икона в обков.
На гърдите им
ангел с крила
е изписал със устни: „ЛЮБОВ!“
Беше нож.
И разсечени думи.
Нито капка копнеж помежду им.
Незаключена входна врата.
Бързи стъпки
в разлята роса.
На гърба й
оставя нощта
автограф с черен молив: „САМА!“
Маргарита Мартинова
