ЗАВИСИМОСТ
Очите ти са оцветили в синьо
листата, къщите и клоните.
По пълнолуние
По пълнолуние
излизат котки по балконите
и пеят сини песни
към Луната.
към Луната.
Усещам синьо даже по косата,
разлята върху синевата на вълните.
Аз цялата във тебе се превръщам.
Отнема синьото до дъно
свободата.
свободата.
Дъгата разноцветна не е същата.
Цианът й превзема небесата.
Чрез тебе дишам и чрез теб живея.
Въже преметнато през два
небостъргача.
небостъргача.
Обсебена от синьото ти крача.
И само мисля: Ако ослепея
от гръм? От невиделица - градушка?
От трясъка във сините ми
вени?
Кръвта, на вкус и цвят – непроменена.
А ти изпускаш от ръката си – ръката...
Във полета най-кратък към земята,
ще се отмие синьото
край мене.
В дробовете – балончетата, като дъгата.
Последните ми мигове ще са червени…
От трясъка във сините ми
вени?
Кръвта, на вкус и цвят – непроменена.
А ти изпускаш от ръката си – ръката...
Във полета най-кратък към земята,
ще се отмие синьото
край мене.
В дробовете – балончетата, като дъгата.
Последните ми мигове ще са червени…
Маргарита Мартинова
