СОЛТА – В БИБЛЕЙСКИЯ Й СМИСЪЛ
Потрябва ли ти щипка сол,
не тръгвай към морето да я търсиш!
И за приятелите даже – забрави!
Солта е болка – тя гори,
не знаеш ли
кога да я поръсиш.
И не морето е солено, а потта!
Докато селянката житото прибира.
А слънцето, по цялата снага
горещи въглени не спира
да разстила.
И не морето е солено, а кръвта!
Пропила в куртката пробита
на войника.
Прострелян върху чуждата земя.
Отишъл непоканен,
неповикан.
Не я сравнявай
нито със скръбта
на майките, във черно забрадени!
Нито със сълзите по детските уста,
преглътнали
шамари зашлевени!
Хабиш си времето,
хабиш си и солта,
дори да си изял и два чувала,
не ти ли стигнат сили след това,
живота си да почнеш
отначало.
Солта си има таен код
и своя смисъл,
само за оня, който е орисан:
Последния си залък да дели.
По-слабия – от гняв
да защити.
С гърдите си другарите да брани.
Без да е Божи син,
жертвен агнец да стане.
Това е на земята ни солта!
И през живота ни.
И след смъртта.
Маргарита Мартинова
