"ЗА КОЙТО, КАКТО, РАЗБЕРЕ..." Маргарита Мартинова - стихове"

                    ЗА КОЙТО, КАКТО, РАЗБЕРЕ

Събират мъничките стаи
във шепите си 
ромон тих.

Едно момиче ще извае
дъжда 
във първия си стих.

През покрива на стара къща
вода ще пуска 
пипала.

Една старица ще я връща 
със гвоздеи

и мушама.

Едно детенце ще подскача
във локвите, 
като пале.

Дъждът ще пее и ще плаче.
За който, 
както 
разбере…

Маргарита Мартинова