ИТАЛИЯ ПЕЕ. ЖИВОТЪТ ЩЕ ПОБЕДИ СМЪРТТА!

МАЯ ПЛИСЕЦКАЯ ИЗПЪЛНЯВА "БОЛЕРО "Maya Plisetskaya - Bolero (choreography by Maurice Béjart)

Невероятен танц. Драматургия, която разкрива трагизъмът на обреченото същество, което се бори до последна капка кръв за живота си. Абсолтна пластика, съвършена на великата Плисецкая.

НА 30 МАРТ ИЗЛИЗА НОВИЯТ ЦВЕТЕН БРОЙ НА СПИСАНИЕ „ВКУСОТИИ В ЧИНИИ“

Утеха в тежки времена!

Търсете го по пощенските клонове, по павилионите в градовете, по хранителните магазини и бензиностанциите!

Ако искате да го получавате със сигурност – абонирайте се във всички пощенски клонове и при „Доби прес“ от 1 до 15-ти април!

За вас избрахме:

 ПРОЛЕТНИ НАСТРОЕНИЯ В КУХНЯТА

Ø Чор­ба от чрев­ца и шкем­бе. Аг­неш­ка чор­ба от ста­ри вре­ме­на. Су­па от ла­пад със зас­т­рой­ка. Спа­на­че­но-кар­то­фе­на крем су­па

Ø Как­во ле­ку­ва коп­ри­ва­та.                                         

Ø Про­лет­на коп­ри­ва с ориз. Пи­ле ка­ша с коп­ри­ва. За­пе­кан­ка с коп­ри­ва. Ба­ни­ца с коп­ри­ва и млеч­на за­лив­ка                                                                      

Ø Кьоф­та ке­бап. Ювер­ла­кя ав­го­ле­мо­но. Ущи­па­ци  

СЕЗОНЪТ НА АГНЕШКОТО – ЩЕ ГО БЪДЕ!

Ø Пъл­не­на плеш­ка на фур­на. Аг­не с плън­ка от ка­ран­тии и зе­ле­нии. Аг­неш­ко ру­ло със зе­ле­нии.     

Ø Дроб-сар­ма. Аг­неш­ки дре­бо­лии с пу­ше­но си­ре­не и кускус. Аг­неш­ки чрев­ца с кар­то­фи на фур­на    

Ø Кот­лет­че­та, па­ни­ра­ни с каш­ка­вал. Аг­неш­ки гю­веч с ориз и зе­ле­нии. Аг­неш­ко с яй­че­на за­лив­ка. Крех­ко пе­че­но с ки­се­ло мля­ко

                                                                                   

В СВЕТА НА БУХНАЛИТЕ НЕЩА. И КОЗУНАЦИ

Ø Хляб с пъл­но­зър­нес­то браш­но и мас­ли­ни. Ца­ре­вич­на­та пит­ка. Хлеб­че­та с „гра­хам“ и се­ме­на      

Ø На­бух­ва­те­ли­те - вто­ра­та при­ро­да тестото             

Ø Ко­зу­нак „Кла­сик“ с ром и ба­де­ми. Ко­зу­нак с мас, оре­хи и ста­фи­ди. Го­лям ко­зу­нак с оре­хи и сли­ви                                                                                   

Ø Ку­лич „Се­вер­но си­я­ние“                                         

Ø Ви­ен­с­ки въз­ду­шен ко­зу­нак с бе­ли ста­фи­ди. „Чеш­ки въз­ли“. Гръц­ки ко­зу­нак „Цу­ре­ки“    . Ита­ли­ан­с­ки ко­зу­нак

„Па­не­то­не“

СЛАДКИ СПОМЕНИ ОТ „СОЦА“. И КАК ДА СЕ ПАЗИМ

Ø  Че­реш­ки­те на съ­сед­ка­та Ма­рия. Сла­дък са­лам от вре­ме­на­та на со­ца. Бис­к­ви­те­но ру­ло с ром „На­дя“   

Ø Ве­лик­ден­с­ки яй­ца „не­бес­на­та дъ­га“. „Въл­шеб­ни­ят во­сък“.  Ша­ре­ни с бал­даран  

                                        

Ø „Го­ре­що сър­це, хла­ден ум и чис­ти ръ­це“ - или как се мием                                                                            

Ø Кройки на „мас­ки-па­за­чи“ про­тив ко­ро­на­ви­рус         

Ø Яйчица-слънчица, боядисани в кесийки от домакинска хартия                                                                                                                                              

Наш гост е бялата роза на народната песен: Славка КАЛЧЕВА. Тя споделя, защо не се прави на звезда и за своята желязна максима: „Човек никога не трябва да забравя, откъде е тръгнал!“

ТЪРСЕТЕ НИ ПАК НА 27 АПРИЛ!

Специално за читателите на сайта:

Рецепта от времената на „соца“

„СЛАДЪК САЛАМ“ и „РУЛО НАДЯ“

Сладкият салам беше много на мода в по-късния „соц“, когато имаше и какао, и шоколад, да не говорим за останалите продукти като яйца или кубински ром и коняк „Плиска“. По него време ореховите дървета раждаха орехи с вкусни, мазни ядки и деликатесът вкъщи се изяждаше в някои от случаите направо от купата, преди още да е приел своята характерна форма на „шпеков салам“. Ако не сте го приготвяли, опитайте и той може да се превърне във ваш любим десерт във времената на „хаотичния“ капитализъм.

Марги Борисова, Варна

Продукти: Сто грама краве масло, 2 жълтъка, 1 чаена чаша захар, 1 чаена чаша неподсладено какао на прах, 4 супени лъжици коняк, 200 г ронливи сладки бисквити (по ваш избор), 85 г орехови ядки, запечени на сух тиган и накълцани на едри парчета, 30 г тъмен шоколад – настърган, пудра захар.

Приготвяне: В голяма купа разтрошете бисквитките на малки парченца и ги наръсете с коняка. 

В малка купа разбийте жълтъците със захарта, така че захарта да се разтвори напълно и сместа да стане пухкава. Разтопете маслото в малка тенджера на слаб огън. Изсипете разтопеното масло в бисквитките, разбъркайте. Добавете жълтъците със захарта, какаото, орехите и шоколада. И отново разбъркайте добре. 

Разстелете върху масата парче пергаментова хартия или прозрачно фолио с дължина около 45 см. 

Поставете получената смес върху единия край на хартията и оформете салам, го увиете в хартия. 

Поставете сладкия салам хладилник за една нощ. Когато шоколадовият колбас е готов - развийте го, поръсете пудра захар от всички страни и го нарежете на филийки.

Бисквитено руло с ром „Надя“

Пакетче бисквити от 250 г се натрошават много ситно. Поливат се с 3 супени лъжици тъмен ром. Отделно се разбиват 150 г меко масло с 1 чаена чаша захар до получаване на пухкав крем. Един по един се прибавят 2 сурови белтъка, след това 1 чаена чаша смлени орехови ядки. Накрая и бисквитите. Разбърква се много добре и се оформя руло, което се овалва в пудра захар. Увива се стегнато в пергаментова хартия или фолио и се поставя в камерата на хладилника, за да се стегне. Сервира се нарязано на филийки.

„АНГЕЛЪТ – ХРАНИТЕЛ ОТ БАЛКОНА“ Маргарита Мартинова – стихове

АНГЕЛЪТ – ХРАНИТЕЛ ОТ БАЛКОНА

Приятели от тъмните балкони, 

ще свирите ли тази нощ за мен. 

Свирете смело - рок или симфония,  

разказвайте ми всеки минал ден. 

Лицата ви не виждам. Ще се моля 

да се почувствате доволни и добре. 

За вас ще стопля мляко на котлона.

Ще сложа в кафеварката кафе. 

Не сте ме виждали?

Измисляйте си всичко: 

очите, устните, осанка и коса. 

На вашето момиче да приличам

в далечен град, останал в младостта. 

Самотни ли сте?

Питайте звездите!

Защото тяхното е точно – самота. 

И просяците, свити по ъглите,

и нечия протегната ръка. 

Нещастни ли сте?

Питайте водите!

И някоя пресъхнала река.  

На Еньовден идете при тревите, 

при росена, накъсан край брега…* 

Щастливи ли сте?

Мъничко? Трошичка?

Щом имате постеля, топлина.

Щом можете по хълма да изтичате,  

да седнете на мелба след това.

Свирете по балконите с тромпети! 

Свирете с грамофон. 
Или с уста. 

Надвиквайте досадниците клети.  

Отглеждайте в сърцето си мечта! 

А аз, когато ви сваря кафето,

когато дойда да го поднеса,

ще видите в прозореца  – небето. 

И никой друг! 
Освен една Луна... 

Маргарита Мартинова

----------------------

** В нощта преди Еньовден болни и бездетни ходят по полянки, където цъфти еньовче, да се отъркалят за здраве в тревата и росата

KRASSIMIR AVRAMOV - KEEP CONTROL /КРАСИМИР АВРАМОВ – "ГУБЯ КОНТРОЛ"

"АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ" Маргарита Мартинова – стихове

АНГЕЛ ХРАНИТЕЛ

Приятели от тъмните балкони,

ще свирите ли

тази нощ

за мен.

Измисляйте най-нежната симфония

и вплитайте  отминалия ден.

Лицата ви не виждам, ще се моля

да се почувствате

щастливи

и добри.

За вас ще стопля мляко на котлона.

Ще сложа и кафе да се вари.

Аз съществувам някъде. Икона.

И ще ви нося обич

и късмет.

Спасената във Нотър Дам Мадона,

в която можеш да се закълнеш.

Живея накъде – като момиче,

в изстраданото  детство,

в младостта.

Измисляйте ми абсолютно всичко,

очи, осанка, фигура, коса.

Обичайте се! Аз ще ви обичам.

Във мисълта се случват

чудеса:

Представяйте си - утринта да тича

в градината, през мократа роса.

Представяйте си – люлка да люлее,

с надежда да нахрани

стар поет.

Да се качи на хълма, да изгрее,

да слезе със фунийка сладолед.

Свирете по балконите с тромпети,

свирете  с грамофон.

Или с уста.

Надвиквайте досадниците клети.

Превръщайте живота си в мечта!

А аз, когато ви сваря кафето ,

когато дойда

да го поднеса,

ще видите в прозореца небето.

И никой друг. Освен една Луна...

                          Маргарита Мартинова

"Я НЕ ЛЮБЛЮ / АЗ НЕ ОБИЧАМ" Владимир Висоцки – превод: Маргарита Мартинова

АЗ НЕ ОБИЧАМ

Владимир Висоцки

Превод: Маргарита Мартинова

Аз не обичам изхода фатален,

в живота си изгарям и творя.

Аз не обичам тоз сезон печален,

когато няма радост в песента.

Аз не обичам хладния цинизъм.

Не вярвам във възторжени слова.

Аз не обичам някой да се взира,

над рамото ми, в моите писма.

Аз не обичам хора мекотели,

Ни да прекъсват думите ми в спор.

Аз не обичам в гръб по мен да стрелят,

Да стрелят в упор, също е позор.

Аз ненавиждам клюки и възхвали, 

Съмнения червиви и бодли, 

По косъма напряко да ме галят, 

Да стържат по стъклото със игли.

Аз не обичам сити и доволни, 

Избирам – без спирачки, в пропастта.

Досадно ми е – времето е болно,

забравено понятие – честта.

Щом някой вика - чупят ми крилата,

не чувствам жал, но, има и защо.

Аз не обичам слабите играчи,

Единствен, който жаля, е Христос.

Аз не обичам страх да ме полази,

Да бият слабия ме хвърля в бяс.

Аз не обичам някой да ме гази,

в душата ми да плюят, мразя аз.

Аз не обичам циркови арени,

където сменят милион за грош.

На бъдещето светлите промени,

Не ги обичам, нека да съм лош.

Превод: Маргарита Мартинова

И НИЩО НЯМА ДА Е СЪЩОТО… Маргарита Мартинова - стихове

И НИЩО НЯМА ДА Е СЪЩОТО…

Такава пролет няма досега!

С цветя – окапали,

преди да разцъфтят. 

Със птици с неразперени крила, 

нападали

във краткия си път.  

Такава пролет няма досега!

Там слънцето боде като с игла, 

лъчи прибира,

без да е изгряло. 

И остарява, неродена,

радостта. 

Такава пролет няма досега!

Светът мирише на войнишко одеяло. 

На брачна нощ

във болнични легла. 

На клетка след канарче

отлетяло. 

Не е война! Това не е война!  

Без хора, къщите отвън изглеждат цели, 

отвътре призраци-самотници лежат,
а паяците люлки
са им сплели. 

Не е и мир! Не е и мир това! 

Надява маска предпазливата луна, 

увива се – да бъде

цяла в бяло.

Невеста изоставена,

сама.  

Прилича на объркана жена. 

На шал – заплетен в колелото на колата. 

На босонога балерина.

На смъртта. 

На млад поет, увиснал

в мрачината…

Не е живот – животът след това!

А суха вейка – пролет след войната. 

Коричка хляб,

накиснат в тишина. 

И майка, седнала да чака пред вратата…

Маргарита Мартинова

Картина: Paul Delvaux „Пейзаж с фенери“

"БАЛ С МАСКИ" – Маргарита Мартинова, стихове

"БАЛ С МАСКИ"

Животът ли не ме обича?

Изляза ли навън –

вали.

Съдбата ли не ме обича?

Стъклата покрай мен троши.

Самата ли

не се обичам?

На сън ли някой ме смени.

Заля ми кофа с мрак в очите,

жарта със пепел

угаси.

Разплитам се и се заплитам.

Тежат ми хиляди вини.

Чак до смъртта си 
ще се питам –

на Юдите защо простих.

Започва

балът, Маргарита!

Воланд отново е герой*.

И маските – върху устите,

за да говори

само той.

Заплитам се и се разплитам –

в косите си и в мисълта.

Със лепенки,

лицата скрити

от мен на метър. А аз мълча.

Събуждам се -

не виждам никой.

Котка със вързани очи…

Девет живота и да има,

в десетия ще

съгреши.

Вали, вали, отмива всичко,

заченато в грях.

Любовта…

Аз се издърпвам за косите.

Летя, летя, над пропастта.

Маргарита Мартинова

–––––––––––––––
* Балът в „Майстора и Маргарита“ на Михаил Булгаков

"НОЩТА НА МАЙКИТЕ" ИЛИ СПУКАНАТА ТОПКА – Маргарита Мартинова, стихове

НОЩТА НА МАЙКИТЕ

Или "Спуканата топка"

Като камъчета, рукнали от сипей,

като трици от отрязано

дърво,

ронят се

на майките сълзите

в тесничкото болнично легло.

Ангели им – белите престилки.

Чашата с водата –

Божи дар.

Носят ги със

счупени носилки.

Чужда воля – тям е господар.

Портокал небелен върху стола.

Да приседнеш – нийде

няма нар.

Тръснати –

трохичките на пода.

Щедростта - под двоен катинар.

На съдбата топката игрива,

все не ще във паметта

да спре.

Със децата –

в рокличка красива.

С мрежи хляб във двете си ръце.

Сряза я на времето бодила.

Топката се спихна.

Остаря.

Оредяла е

косата сива.

На гурбет – децата по света.

Стаята – по-къса от живота.

Празна, като мелничен

чувал,

дето му

изтупали брашното

и от много ползи овехтял.

Майките, с очите си невинни,

с погледи, увити

в пелена,

думат Богу тихо и наивно:

Господи, защо ме не прибра?

Маргарита Мартинова