Списание „Вкусотии в чинии“ бр. № 17 вече е при вас.

Списание „Вкусотии в чинии“ бр. № 17 вече е при вас. Или близо до вас – на павилиона на вестникопродавците.

Този път ще започнем от черешката на тортата - интервюто на обичаната от всички певица – Ваня Костова. С нас тя споделя повече неща, отколкото навярно ще чуете от нея във Вип Брадър.

 

БЪРЗО И ВКУСНО ЯСТИЕ ЩЕ ОТКРИЕТЕ НА СТР. 3:

„Рататуй“ върху канапе

с тиквички, патладжани и домати

***     

НЯКОЛКО СЕЗОННИ РЕЦЕПТИ ЗА МАНДЖИ

СЪС ЗЕЛЕН БОБ (На стр 13):

l Пилешко със зелен боб

l Зелен боб с елда и смляно телешко

l Зелен фасул плакия

l Зелен боб в доматен сос

l Паниран пресен фасул

l Гювеч със свинско и зелен боб

***

АКО ИСКАТЕ ДА ПРИГОТВИТЕ ТОРТА ЗА ПРАЗНЕНСТВО

ваша е „Сладкарница „Вкусотии“ на стр 11:

l Торта „Сабайон с грозде”

l Млечна баница с трошени кори

l Бисквитено руло с ром

l Ананас под шуба

l Целувки „Баунти”

l Банани в пижами

l Кекс със сладко от дюли и орехи

l Лесни тригуни

На стр. 10-11

***

МЕНЮ ЗА ПРИЯТЕЛИ (На стр. 12):

1. Солени хапки от орехови ядки и сирене

2. Арабска топеница с патладжан

3. Руска салата с печени чушки

4. Джоланчета с винен сос върху канапе

5. Крем от „Маскарпоне” и горски плодове

***

За да готвиш вкусно и храната да ти се услажда, трябва да си здрав. Нашият домашен лекар ще ви даде ценни съвети в това направление

ЖЛЪЧНИЯТ ХАРАКТЕР НЕ Е МИТ

Защото жлъчно-каменната болест

те прави заядлив и сърдит

На стр. 17

МЕЧОТО ГРОЗДЕ

е най-добрият

лечител на жлъчката.

Помага и при цистит,

и при простата

На стр. 18

***

ОЧАКВАЙТЕ НИ ПАК НА 25 СЕПТЕМВРИ!!!

"СОФИЙСКО УТРО - НИТО ТЪМНО, НИТО СВЕТЛО" Маргарита Мартинова - стихове

СОФИЙСКО УТРО

Нито тъмно, нито светло.

В капучино-цвят – небето.

Пеперудите излитат от пашкула на нощта.

Светлината се прекръсти с трите лампи, като с пръсти.

Скъсал бялата ми риза,

мракът бързо се изниза

и остави под краката капки кръв, вместо роса.

„Булеварда с жълти плочки“

след мен слюнката си точи.

Със обувки във ръката, по гръбнака му вървя.

Ще ми трябват дни и нощи да пресметна, с колко още

воля, камъни и пясък,

с думи, лъснати до блясък,

изгорелите мостове зад гърба – да изградя.

Смогът във врата ми диша.

Стигне ли ме - съм излишна!

А зад мене, разярени, вече клаксони крещят.

Да ме чакат нямат време. Всеки бърза да си вземе

зад тезгяха на мечтите –

дребните монети, скрити.

Нерви правя им, задето

насред пътя им стоя.

Хоризонтът се задръсти.

Утрото, с чевръсти пръсти,

масите по тротоара за закуска подреди.

На тепсията си носи, вместо отговор – въпроси.

Вместо с захарче, кафето

с куп проблеми подслади.

В дъното на Булеварда, като сребърна кокарда,

като остров сред небето, величав, Храмът блести!

Маргарита Мартинова

"НОКТЮРНО №5" Маргарита Мартинова - стихове

НОКТЮРНО №5

Тъй кратко беше хубавото лято!

Набързо после всичко пожълтя.

На паметта в коктейлната чаша

се смеси слънцето

със мъничко тъга.

Добавих спомена – когато ни валеше,

а ти ме криеше с прегръдка от дъжда,

в живота си, и в моя, се кълнеше,

че сме във „Петият

сезон – на любовта“.

Без обич. С обич. Идват снеговете.

След тебе времето от мъка подлудя.

С чертички отбелязвах часовете.

По име виках те

пред всякоя врата.

Сезоните се трупат оттогава.

А „Петият…“ във дън гора се скри.

По улиците с теб се разминавам.

Но ти не ме позна.

Не ме откри.

Маргарита Мартинова

"СОЛЕНИ ВРЕМЕНА" Маргарита Мартинова – стихове

                        МИСИЯ

Потрябва ли ти щипка сол,

недей отива при морето да я търсиш.

Не я търси и при съседа си дори.

Солта е пламък – ще те изгори,

ако не знаеш, как да я поръсиш.

И не морето е солено, а потта,

на паднала край снопите жена,

когато слънцето без милост е разстлало

горещи въглени по цялото й тяло.

И не морето е солено! А кръвта,

пропита в куртката пробита на войника.

Прострелян върху нечия земя,

защото е отишъл неповикан.

Не е сравнимо даже със скръбта

на майките, във черно забрадени.

Със сълзите по детските уста,

разбити от шамари зашлевени.

Нали не чини пукнат грош солта,

преди да я поръсиш върху хляба?

Така са простички житейските неща.

Но щипка сол, все пак, ще ти потрябва.

Усещаш ли – безвкусна е солта,

дори да си изял и два чувала?

Щом сили не набираш след това,

живота си да почнеш отначало.

Тя има вкус. И има своя смисъл,

когато да помагаш си орисан.

Готов си да умреш. Да защитиш.

Последният си залък да делиш.

Да кажат, че солта си на земята.

Че имаш мисия и тя е свята...

                 Маргарита Мартинова

"ПРИТВОРНА КРОТОСТ" – Маргарита Мартинова - стихове

ПРИТВОРНА КРОТОСТ

Привличаше ме. Идвах всеки ден.

Онази сутрин пак се гушна в мен.

Погалих го по гривата пенлива.

Облиза пръстите ми нежно и игриво.

Уж е море, а кротко, като куче,

в краката ми да ляга се научи.

И изведнъж…

Извади нокти,

яростно се плисна,

лицето ми в гърдите си притисна.

Не сред искриците

игриви на вълните,

бях в черния корем на дълбините.

Потънала бутилка със шампанско –

летят балончета,

като на празник.

Все повече  гърдите  се изпразват.

Там Бог – ни вижда, нито те опазва.

На глътка въздух

мержелее се брега.

Ще чуят. Но не мога да крещя.

На глътка въздух съм

от твърдата земя,

където са животът, любовта.

„На глътка въздух“!

И нея се опита да ми вземе

с притворна кротост тихата вода!

Умилкваше се, лизваше ръка.

На сън дори скимтенето й чувах.

Отблъснах се от дъното едва.

И до брега, не зная как, доплувах.

            Маргарита Мартинова

„LA BOHEME“ Маргарита Мартинова - стихове

Като върна лентата назад – имала съм и по-красиви дни от днешните...

„LA BOHEME“

Целуна ми ръка, погледна ме в очите

и каза: „Аз съм твоята съдба!“

Не зная откъде си го измисли –

с бохемската си, нагла красота!

Какво разбирах от Париж тогава?

Момиче с плитка върху русата глава.

Не с трюфели, закусвах със попара.

Мечтаех – да се махна от дома.

И се натичах. И се напътувах.

Но жаждата за път е болест зла.

И все си недопил. Все ти се струва,

че искаш още капчица вода.

О, чудеса – Париж е вашто име!

Сред влаковете, на перона „Гар дьо Ест“,

се чух да шепна думите: „Води ме!

От тук нататък има само – Днес!“

Денят е – Сена! Със разпусната коса.

Мостовете – блестящи диадеми.

Водата сплитахме – вълна подир вълна,

докато мракът дойде да я вземе.

Нощта е, чак до сутринта – „Шанз Елизе“!

В хамак, изплетен от лъчи и звуци,

люлеят клоните със влюбени ръце,

смехът й под дъждовните капчуци.

А сградите – със вход, като икона.

В галериите – тихо, като в храм.

Матис! Моне!

Да стигнем до амвона,

покорно чакахме със часове.

Там станали по-равни от вода –

Бог ни отваряше врата подир врата.

           

От "вернисажа" на Монмартр, сред платна,

опънати направо под небето,

най-хубавата си картина ми избра,

пропита с дъх на есен и кафета.

И как да хвърлиш камък, как да кажеш:

„Париж е друг. И по-красив е бил!“

Обикнеш ли го – гените си даже,

сърцето си, очите – си сменил.
Немитите му улички – си му простил.
И Кулата – с наивната суетност.
И Плас Пигал – с разюзданата цветност,
с платената любов, едва не по закон.

Дори да те качат, като Вийон,
на ешафода 
и оттам ще изкрещиш:

„Дайте ми още глътка от Париж!“

Маргарита Мартинова

БЕЗПЪТИЦИ (Особености на националния манталитет) Маргарита Мартинова - стихове

БЕЗПЪТИЦИ

(Особености на националния манталитет)

Искам да е събота – а е неделя!

Искам да е лято,

а е сняг.

Искам да се радвам, но не смея!

Искам да крещя, а ме е страх.

Нося всички ябълки във коша,

във едно със

гнилите сред тях.

Нито съм добра. И нито – лоша.

Нито бедна. Ни забогатях.

Златната среда не я нацелих.

На два стола –

в процепа стоя.

Принц на бял кон също не намерих.

Не успях и... да се проваля.

Вечер си мечтая на балкона:

да се преродя

в съвременна `д Арк:

да налагам с меча си закона;

да разсичам възлите с замах.

Но си викам: „Мно-о-го е високо!

Бог не ме е

надарил с крила.

Царската корона е жестока,

непосилна – нейната цена.”

Закъснявам! Вече е неделя.

Другите се връщат. Чувам смях.

С тях не бях.

В безликата постеля,

през глава се шмугнах и заспах.

Маргарита Мартинова