ПРИТВОРНА КРОТОСТ
Привличаше ме. Идвах
всеки ден.
Онази сутрин пак се
гушна в мен.
Погалих го по гривата
пенлива.
Облиза пръстите ми
нежно и игриво.
Уж е море, а кротко,
като куче,
в краката ми да ляга
се научи.
И изведнъж…
Извади нокти,
яростно се плисна,
лицето ми в гърдите
си притисна.
Не сред искриците
игриви на вълните,
бях в черния корем на
дълбините.
Потънала бутилка със
шампанско –
летят балончета,
като на празник.
Все повече гърдите се изпразват.
Там Бог – ни вижда, нито те опазва.
На глътка въздух
мержелее се брега.
Ще чуят. Но не мога да крещя.
На глътка въздух съм
от твърдата земя,
където са животът, любовта.
„На глътка въздух“!
И нея се опита да ми
вземе
с притворна кротост тихата
вода!
Умилкваше се, лизваше
ръка.
На сън дори
скимтенето й чувах.
Отблъснах се от
дъното едва.
И до брега, не зная
как, доплувах.
Маргарита Мартинова
