БЕЗПЪТИЦИ
(Особености на националния
манталитет)
Искам да е събота – а е неделя!
Искам да е лято,
а е сняг.
Искам да се радвам, но не смея!
Искам да крещя, а ме е страх.
Нося всички ябълки във коша,
във едно със
гнилите сред тях.
Нито съм добра. И нито – лоша.
Нито бедна. Ни забогатях.
Златната среда не я нацелих.
На два стола –
в процепа стоя.
Принц на бял кон също не намерих.
Не успях и... да се проваля.
Вечер си мечтая на балкона:
да се преродя
в съвременна `д Арк:
да налагам с меча си закона;
да разсичам възлите с замах.
Но си викам: „Мно-о-го е високо!
Бог не ме е
надарил с крила.
Царската корона е жестока,
непосилна – нейната цена.”
Закъснявам! Вече е неделя.
Другите се връщат. Чувам смях.
С тях не бях.
В безликата постеля,
през глава се шмугнах и заспах.
Маргарита Мартинова
