МИСИЯ
Потрябва
ли ти щипка сол,
недей
отива при морето да я търсиш.
Не
я търси и при съседа си дори.
Солта
е пламък – ще те изгори,
ако
не знаеш, как да я поръсиш.
И
не морето е солено, а потта,
на
паднала край снопите жена,
когато
слънцето без милост е разстлало
горещи
въглени по цялото й тяло.
И
не морето е солено! А кръвта,
пропита
в куртката пробита на войника.
Прострелян
върху нечия земя,
защото
е отишъл неповикан.
Не
е сравнимо даже със скръбта
на
майките, във черно забрадени.
Със
сълзите по детските уста,
разбити
от шамари зашлевени.
Нали
не чини пукнат грош солта,
преди
да я поръсиш върху хляба?
Така
са простички житейските неща.
Но
щипка сол, все пак, ще ти потрябва.
Усещаш
ли – безвкусна е солта,
дори
да си изял и два чувала?
Щом
сили не набираш след това,
живота
си да почнеш отначало.
Тя
има вкус. И има своя смисъл,
когато
да помагаш си орисан.
Готов
си да умреш. Да защитиш.
Последният
си залък да делиш.
Да
кажат, че солта си на земята.
Че
имаш мисия и тя е свята...
Маргарита Мартинова
