И ЗАКЛЮЧИ ВРАТАТА!
От днес отавам само аз!
Последна ябълка
върху "Дървото но живота".
Пристъпих прага. Беше тихо.
Ключа оставих под вратата.
Стоеше зад гърба ми къщата,
захапала юмрука си да не заплаче.
За Горе, няма ред.
Но никой
не знае тайните
на Божата погача.
И все остава нещо недовършено -
игла, побита на шевицата в сърцето.
Оградата, със тараби прекършени -
със отпечатък
на баща ми от ръцете.
И крачка, след която
всичко свършва,
без да извикаш даже:
Помогнете!"
Преди, пътувах, зиме, лете.
Да пия варовитата вода.
Тук се научих стихове да пиша.
Да плача върху пясъка сама.
И едновременно го мразех и обичах,
града с черупка
на седефена рапана.
Отвътре – се задъхвах и не дишах -
Отвън – бълнувах
за солената му пяна.
Отвя ме вятърът навътре, към брега.
По яко и от бурен се прихванах.
Днес се завърнах
да си взема сбогом само.
А ябълката вече бе в пръстта.
Съвсем самичка къщата остана.
Последно - трябваше
свещта да угася...
Маргарита Мартинова
