"ЗА КОЙТО, КАКТО, РАЗБЕРЕ..." Маргарита Мартинова - стихове"

                    ЗА КОЙТО, КАКТО, РАЗБЕРЕ

Събират мъничките стаи
във шепите си 
ромон тих.

Едно момиче ще извае
дъжда 
във първия си стих.

През покрива на стара къща
вода ще пуска 
пипала.

Една старица ще я връща 
със гвоздеи

и мушама.

Едно детенце ще подскача
във локвите, 
като пале.

Дъждът ще пее и ще плаче.
За който, 
както 
разбере…

Маргарита Мартинова

"МЪРТВИЛО" Маргарита МАРТИНОВА - стихове

МЪРТВИЛО

За този край 

до днес съм нямала очи.

След всеки километър -

буца в гърлото присяда.

Проверка вятърът направи призори.

Във две редици къщите строи.

Заблъска портите,

прескочи през стобора.

Във всяка втора –

не намери хора!

Само земята със оголени гърди

примамва овдовелите дувари.

Обърнато с хастара си нагоре,

виновно миналото

в селото мълчи.

Тояжки не остави за опора.

Със щедрост йезуитска ги дари –

с местата празни

в пейките на двора.

С писмата от децата –

недошли.

Със залез,

полумъртъв от умора.

Преди да пламнат сухите треви,

последният свещта да загаси…

Маргарита Мартинова

"ПОСТТРАВМАТИЧЕН СИНДРОМ" Маргарита Мартинова – стихове

ПОСТТРАВМАТИЧЕН СИНДРОМ

Цъфтеше май в зората на безкрая.

Ден първи в рая, наречен „детство“.

Роди се конче,  спънато с букаи.

Останалото - беше неизвестно.

Дали часът бе точно шест? - не зная.

В едно съм сигурна, че бе подир войната.

Светът се сбираше във голите си стаи
под звездните пагони на Бащата*.

А майките – с ръцете онемели
от тежките торби на недоимъка,

прегръщат фронтовашките шинели.
Щастливите жени на офицери!

Защото точно в „6 часá – подир войната“**,

получиха мъжете си обратно.

Жените сложиха изкуствените перли.

Децата марципанчета ядяха.

По-лесно даваха и хляб изпод тезгяха.

Измерваше се радостта в купони.

На татко ми блестящите пагони

поделяхме между Родината

и бедното ни детство.

И някак си – не беше честно!

Макар да беше „6 часá подир войната“.

Нахлузи пак ботуши тишината.

 Бащите ни ги викашени тръбата.

Жените им изглеждаха герои

със верността си, в стихове възпята.

Децата плачеха в съня си неспокоен..

А беше вече „6 часá – подир войната“.

Накрая мразих униформите.  И строя.

Животът под пагон –не беше моя!
Но моя бе на майка ми сълзата.

Прегриза кончето, все някога, юздата.

Назад се връща – да намери перли.

Седи облечена, с пагони, тишината.

Звездички – над опънатите нерви.

В часовника започва да трепери

зациклилата в детството  стрелка.

И все го питах, чувам си гласа:

Не свърши ли проклетата война

във шест часá?

Татко, не е ли „6 часá "…

Маргарита Мартинова

* Сталин е бил наричан „Баща на народите“

**Швейк: „Като се свърши войната… ще ме намериш всеки ден след шест часа в „При чашата“

"СОЛТА В БИБЛЕЙСКИЯ Й СМИСЪЛ" ЕДНО ОТ ТРИТЕ СТИХОТВОРЕНИЯ, С КОИТО МАРГАРИТА МАРТИНОВА СПЕЧЕЛИ ПЪРВО МЯСТО В КОНКУРСА "РАЗЛОМЕНИ СЛОВА"

   

   

СОЛТА – В БИБЛЕЙСКИЯ Й СМИСЪЛ

Потрябва ли ти щипка сол,

не тръгвай към морето да я търсиш!

И за приятелите даже – забрави!

Солта е болка – тя гори,

не знаеш ли

кога да я поръсиш.

И не морето е солено, а потта!

Докато селянката житото прибира.

А слънцето, по цялата снага

горещи въглени не спира

да разстила.

И не морето е солено, а кръвта!

Пропила в куртката пробита

на войника.

Прострелян върху чуждата земя.

Отишъл непоканен, 

неповикан.

Не я сравнявай

нито със скръбта

на майките, във черно забрадени!

Нито със сълзите по детските уста,

преглътнали

шамари зашлевени!

Хабиш си времето,

хабиш си и солта,

дори да си изял и два чувала,

не ти ли стигнат сили след това,

живота си да почнеш

отначало.

Солта си има таен код

и своя смисъл,

само за оня, който е орисан:

Последния си залък да дели.

По-слабия – от гняв

да защити.

С гърдите си другарите да брани.

Без да е Божи син,

жертвен агнец да стане. 

Това е на земята ни солта!

И през живота ни.

И след смъртта.

Маргарита Мартинова

"ЗАВИСИМОСТ" Маргарита Мартинова - стихове

ЗАВИСИМОСТ

Очите ти са оцветили в синьо

листата, къщите и клоните.
По пълнолуние 

излизат котки по балконите

и пеят сини песни 
към Луната.

Усещам синьо даже по косата,

разлята върху синевата на вълните.

Аз цялата във тебе се превръщам.

Отнема синьото до дъно 
свободата.

Дъгата разноцветна не е същата.

Цианът й превзема небесата.

Чрез тебе дишам и чрез теб живея.

Въже преметнато през два 
небостъргача.

Обсебена от синьото ти крача.

И само мисля: Ако ослепея

от гръм? От невиделица - градушка?
От трясъка във сините ми 
вени?
Кръвта, на вкус и цвят – непроменена.
А ти изпускаш от ръката си – ръката...
Във полета най-кратък към земята,
ще се отмие синьото 
край мене.

В дробовете – балончетата, като дъгата.
Последните ми мигове ще са червени…

Маргарита Мартинова

"ОБЕТ ЗА БЕЗДУМИЕ" Маргарита Мартинова – стихове

ОБЕТ ЗА БЕЗДУМИЕ

Мълчаната си риза днес ще сложа.

Очите от любовните си нощи.

Ръцете, със които те прегръщах.

Мой ясен ден, 

обичаш ли ме още?

Ще вържа на часовника краката –

без време си отива младостта.

До голо сянката 

ще стържа от стената –

без минало, без спомен, 

без следа.

Не знаеш ли, мълчан обет съм дала?

Над извора с бълбукаща вода –

мехурчета, 

строшено огледало,

а образът ми - птица без крила.

Днес искам само – да звънти от тишина!

Признавам си, 

до лудост се страхувам.

Ушите ми от думи се боят.

Понякога на глуха се преструвам.

Те ме настигат. 

И кълват. 

Кълват...

 Днес искам само да остана сам-сама.

Сънувам още Гетсиманската градина.

Целувката, ония зли уста.

Приведена, 

последната маслина,

с очи забити 

в сухата земя.

Днес искам само истинска да бъда!

Да съм детето, 

дето плаче безутешно

за водни кончета с откъснати крила.

Да вярвам в ангели. 

И още в нещо…

А любовта 

да ме изпълва цялата.

Мой ясен ден - не мога да мълча:

Върни душата ми,

каквато беше във началото!

Маргарита Мартинова

"ЕМИЛИ И ПОДНЕБЕСНАТА ПЧЕЛА" Маргарита Мартинова - стихове

ЕМИЛИ И ПОДНЕБЕСНАТА ПЧЕЛА[i]

С фуркетите на мисълта,

забити в старата й шапка,

нощем проникваше в света.

Всичко записваше в тетрадка.

Печеше черен кекс със ядки.

Минути? - колкото куплет.

И ни по-дълго, ни по-кратко

от буквите във всеки ред.

В едни - какаото горчеше,

в други не стига захарта.

Зависи – колко дълга беше

във мислите й песента.

Отглеждаше в свойта градина

една единствена пчела.

И още трябваше да има

ливада. И една мечта.

Невидима пчелата беше.

От рими сбираше меда.

Емили сладките печеше,

за да се скрие от света.

Намериха я зад вратата.
За Рая стискаше билет.
Една пчеличка – над главата.
И стих, надраскан със фуркет…

Маргарита Мартинова

---

[i] Години след смъртта на Емили Дикинсън, намират нейни тетрадки с над 1800 стихотворения. Починала е на 10 май, преди 133 години. Приживе поетесата е известна със своите сладкиши (рецептата на неин кейк е поставена зад витрината на „Дома на поетите“ в Ню Йорк) и със стихотворението си - от какво се прави ливада? - Пчела, мечта и трева. Ако пчелата не пристига - и мечтата стига. Днес я считат за най-голямата американска поетеса.