Днес - 18 ноември, по павилионите ви чака вашият добър приятел - списание „Вкусотии в чинии” по писма на читатели.

КОНСЕРВИРАНЕ НА МЕСО

Ø    Темата: „МЕСО ЩЕ ИМА И ТАЗИ ЗИМА!”

Ø    Различното: „ДОМАШНА САЗДЪРМА В БУТИЛКИ”

Ø    Бонус за сайта: РЕЦЕПТАТА ЗА ГОРЕПОСОЧЕНИЯ ДИЛИКАТЕС

Ø    Съдържанието:

ПРАСЕТО – ОТ ГЛАВАТА ДО КРАКАТА

Ø    Месото - как да се запази за по-дълго

Ø    Стерилизацията е царица на консервацията

Ø    Ме­со в соб­с­т­вен сос. Смля­но ме­со с до­ма­тен сок. Су­ро­во ме­со - сте­ри­ли­зи­ра­но                   

Ø    Сла­ни­на, ре­де­на с праз. Пап­ри­ко­ва­на ве­я­на сла­ни­на.

Ø    Обик­но­вен ба­хур за бър­за кон­су­ма­ция. Стра­жен­с­ки етър­ник с дроб и пръж­ки. Кня­жев­с­ка кър­ва­ви­ца

Ø    Па­ча по рус­ки. Чес­но­во ба­бе с гла­ва и ме­со

Ø    Спър­жа с че­рен дроб и су­ше­ни до­ма­ти. Пок­рек­ло с чрев­ца и джо­джен.

ДЕЛИКАТЕСИ ОТ КЪЛЦАНО МЕСО

Ø    Пер­фек­т­ни­те до­маш­ни са­лам­че­та. Са­лам „смес" с ко­няк и сла­нин­ки. Крен­вир­ши с бе­ли гъ­би

Ø    Пас­тет от те­леш­ки дроб, ме­со и мля­ко. Аро­ма­тен пас­тет от свин­с­ко и дроб. Па­теш­ки пас­тет от дроб­че­та. Нем­с­ки ле­бер­вурст с мля­ко. Шун­ка с мас­ло за ра­зяд­ка

ИСКАМ ВСИЧКО: И РИБА, И ПИЛЕ, И ЗАЕК

Ø    Кон­сер­ва от ри­ба а ла „Ро­по­та­мо“.

Ø    Осо­ля­ва­не­то на скум­ри­я­та - стъп­ка по стъп­ка. Из­пи­та­на ре­цеп­та с ри­ба и пю­ре в бур­ка­ни

Ø    Же­ли­ра­на пти­ца. Па­ти­ца, за­пър­же­на и за­ля­та в гър­не.

Ø    Су­пер­ре­цеп­та за за­ек в бур­кан.

ВКУСНОТИИ, ОКАЧЕНИ ПО БАЛКОНИТЕ

Ø    Сме­се­на на­де­ни­ца със су­хи чуш­ки. Лю­та къл­ца­на на­де­ни­ца с праз.

Ø    „Ша­ре­на“ шун­ка в зе­лев сок. Су­ше­на шун­ка.

Ø    Су­джу­че­та от те­леш­ки шол и свин­с­ки бут. Лов­джий­с­ки су­джук.

Ø    Сме­се­на лу­кан­ка с чес­нов аро­мат. Лу­кан­ка смес по соц-ре­цеп­та.

Ø    ОТ ЕСЕНТА ДО ПРОЛЕТТА - ЗЕЛЕ И САЗДАРМА

Ø    Пас­тър­ма в сан­дъ­че. „Къ­па­на“ ов­ча пас­тър­ма

Ø    Пър­же­на саз­дър­ма под „ка­мък. Саз­дър­ма от го­веж­до и ов­неш­ко - ва­ре­на.

Ø    Ки­се­ло зе­ле „Пъл­на прог­ра­ма“.

Ø    Мо­я­та се­мей­на ре­цеп­та за зе­ле­ва кай­ма. Зе­ле със са­лат­но цвек­ло. Къл­ца­но зе­ле с мор­ко­ви и чуш­ки

Ø    Кое да изберем: Прасе или риба? Теле или пиле?

Ø    Луканка без риза. Саздърма в бутилки

Наш гост е бунтарката на попфолка Теди АЛЕКСАНДРОВА

САЗДАРМА В БУТИЛКА

  

Продукти: Необходими са един телешки джолан - излиза около 2,8 - 3 кг и шилешко - по-тлъстичко, откъм гърба (ребрата) - около 1 кг или малко повече.

Подправките за 1 кг месо: сол - от 20 до 25 г, 10 зърна черен пипер, смлян черен пипер - до 1 равна чаена лъжичка, 5-6 зърна бахар, 3-4 дафинови листчета.

При варенето на месото може да се добавят 1-2 моркова, корен магданоз, 1 цяла главичка лук. Придават по-хубав вкус на бульона, който след прецеждането може да влезе в много добра работа за сготвяне на нещо вкусно.

Тъй като телешкият джолан е много голям, желателно е в месарницата да го нарежат на по-малки части - на мен ми резнаха на три ...

Приготвяне: Следва варенето - докато месото окапе от костите. Вари се с лук, дафинов лист, морков, корени от магданоз и останалите подправки - сетне ще остане един разкошен бульон. После съдината се оставя на хладно, за да изплува лойта на месото отгоре и с решетъчна лъжица да се извади по-лесно – тя ще ни трябва. Бульонът леко се затопля и с решетъчна лъжица се отделя само месото. Следва обезкостяването и почистване, прецеждане

Идва ред на запържването: Месото, заедно с лойта, се прехвърлят в голям тиган с незалепващо покритие и се пържи с често разбъркване за около час. Бърка се непрекъснато, тъй като рискът да загори е доста голям . Оставя се да поизстине. 

Пълни се в пластмасови бутилки, на които се реже гърлото – така че да се получи цилиндрична форма, оставя се да стегне и да пренощува в хладилника. Преди сервиране пластмасовата бутилка се разрязва, разтваря се внимателно и се вади саздърмата. Готовият продукт се нарязва на парчета - колкото за едно -две хапвания. Направо е разкошна!

МАРГАРИТА МАРТИНОВА - С ВТОРА НАГРАДА В ЧИКАГО - КОНКУС "ИЗЯЩНОТО ПЕРО 2019"

Маргарита Мартинова

ЕМИЛИ И ПОДНЕБЕСНАТА ПЧЕЛА[i]

Посвещавам на Емили Дикинсън

С фуркетите на мисълта си,

забити в старата й шапка,

нощем проникваше в света,

прикрита зад една тетрадка.

Печеше „Черен кекс“ със ядки.

Минути? - колкото куплет.

И ни по-дълго, ни по-кратко

от буквите във

всеки ред.

Веднъж - какаото горчеше,

друг път – не стига захарта.

Зависи! – колко дълга беше

във мислите й

песента.

Отглеждаше в свойта градина

една единствена пчела.

И още – трябваше да има

„… ливада. И една

мечта“.

Невидима пчелата беше.

От рими сбираше меда.

Емили сладките редеше

във кошнички

от самота.

Намериха я зад вратата.

За Рая стискаше билет.

Една пчеличка – над главата.

И стих, надраскан със фуркет…

---

[i] Години след смъртта на Емили Дикинсън, намират нейни тетрадки с над 1800 стихотворения. Починала е на 10 май, преди 133 години. Приживе поетесата е известна със своите сладкиши (рецептата на неин кейк е поставена на витрината на „Дома на поетите“ в Ню Йорк) и със стихотворението си - от какво се прави ливада? - Пчела, мечта и трева. Ако пчелата не пристига - и мечтата стига. Днес е призната за най-голямата американска поетеса.

„ПЕРФЕКТНА БУРЯ” Маргарита Мартинова - стихове

„ПЕРФЕКТНА БУРЯ”

Осъмваш с буря.

С мисълта неумолима,

с един въпрос. И той е: „Накъде?”

Брегът зад теб е времето отминало.     

Пред теб – едно несигурно море…

Не пускай котвата,

дори наполовина!

Умората към дъното влече.

Под пясъка с приспивна пелерина

в гърдите ти забива острие.

Какво е сушата?

Уютна раковина.

Сирена гола със протегнати ръце.

Впий нокти в мачтата, за да отминеш.

С пирон забий проклетото сърце!

Брегът е само край.

Морето е начало.

Вълните носят кораба напред. 

В пристанищата паячето бяло

въженце за наивните плете.       ..

Не се предавай!

Кой те разобича?

Отдавна Господ враговете ти прибра.

Моряците пътуват със мечтите.

Страхливците умират у дома.

Маргарита Мартинова

„ПАРАЛЕЛНА ЛЮБОВ” Маргарита Мартинова - стихове

            „ПАРАЛЕЛНА ЛЮБОВ
              (Молитва за Венеция)

П

                          Маргарита Мартинова

Сърцето ми – потънало в морето,

ръцете ми – полудокоснали водата.

В очите ми полустопена синевата

по бреговете 
на Венеция.

Морето, със любовната си хватка,

държи плътта й във ръцете си студени.

Гондоли - водни кончета зелени

по устните 
на приказката сладка…

Баретите на влюбени велможи,

жените с кринолин и деколтета,

а ние с тебе, влюбени безбожно,
политаме 
във люлка от въжета...
И няма повече да се тревожим,
как времето, което си отива,
във вените й плесента си влива.

Върху фасадите й 
се отварят раните.
Дробовете й, станали решето,
изплюват хоросана си в каналите.

Потъват бавно Тинторето и Кореджо.

А мен ми става 
все по-безнадеждно…

Достойно ли е да сравнявам любовта ни

на гения с великото безумство?

Поставил всеки камък на колене,

подпорите - изправил е на пръсти.

Дори длетото на изтичащото време

не смогва лаврите 
да му отнеме.

Ти който на небето си - над мене,

ако отгоре някъде ме слушаш,

сбъдваш молби и изпълняваш заклинания:

Спаси прекрасното парченце суша!

И не превръщай любовта ми

във страдание…

"ЗАЛЕЗЪТ НА КОТКИТЕ" Маргарита Мартинова - стихове

                ЗАЛЕЗЪТ НА КОТКИТЕ

Красивите очи на котките, килимите на есента,

в краката ми постлал е Господ деня най-хубав у дома.

Моретата не са далече. И пясъчната им следа.

Но този двор ми стига вече по пътя ми към вечността.

По-глух за звуци от фанфари от стария и верен пес.

По сляп от каменни дувари, които ме ограждат днес.

Небето, като изтривалка, преди да минеш през прага.

Нито е тъжно, нито жалко. Внезапно идва вечерта.

И само котките ще светят с кандилници, вместо очи.

След тях ще влезе снеговеят следата ми да заличи… 

Маргарита Мартинова

„ПЕПЕРУДИ В СТОМАХА” Маргарита Мартинова - стихове

„ПЕПЕРУДИ В СТОМАХА”

Слънцето закъснява.

Подранилите думи

преди него изгряват,

по врата ми се плъзгат

и в стомаха „летят”.

Във очите, замрежени

от съня, се стопява

и последната утринна

капчица хлад.

И това не е всичко,

а е само началото…

Часовете ни боси

по килима вървят.

Раменете, извивката

силна на тялото,

между тях, насъбран

в лотос целия свят.

Няма нищо излишно.

Няма нищо да липсва.

Пълен кръг на стрелките.

Ни напред. Ни назад.

Някой ден свойта песен

за теб ще измисля,

във която ще бъдеш

пак обичан. И млад.

Маргарита Мартинова

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА: ШИЗОФРЕННО…

НЕЩАТА ОТ ЖИВОТА : ШИЗОФРЕННО…  

Раздели ме на две – новолунна. И - стара.

Част от мен забрави!

Другата –

да изгрява.

Или нека съм хляба - мекото и кората.

Нека бъда земя - сушата и водата.

Раздели ме на две! Да остана пак цяла –

щом умра

да съм жива.

А не жива – умряла.

И да имам и тъмна, и светла страна.

С две лица, както имат деня и нощта.

С това цяло сърце, питам те – накъде?

Пълно с вени пробите,

с думи от

стихове.

Всеки може на него да сложи печат.

Да го бута напред, да го връща назад.

Като амфора пълна със мед или злато.

Като тежко имане,

от света

прокълнато.

Щом покаже наивно глава над земята,

свършват дните добри. И започва войната.

Раздели ме на две – да обичаш едната.

Другата прибери

в сянката,

в самотата.

Нека там да стои, нека там да я мразиш.

За да знаеш коя да обичаш и пазиш.

Маргарита Мартинова

 ..

"ШИЗОФРЕННО РАЗДВОЕНИЕ…" Маргарита Мартинова - стихове

ШИЗОФРЕННО РАЗДВОЕНИЕ…

Раздели ме на две – "Новолунна". И - "Стара".
Част от мен забрави!
Другата – 
да изгрява,

да влудява съня ти – туй го може Луната.
Бреговете във мен – отдели от реката.

Раздели ми сърцето - да остане пак цяло.
След смъртта

да живее.

Днес е „живо – умряло”.
Да си има и тъмна, и светла страна.
С две лица, както имат деня и нощта.

Колко дълго го пазих! А сега – накъде?

Пълно с вени пробити. 
Вместо кръв - 
страхове.
Всяка мъка се вдява и му слага печат.
Ту напред затуптява, ту прескача назад.

Като амфора, пълна със злáто или с мед.

Като тежко имане - при човек

без късмет,

щом е цяло, протягат към него ръка.

На парчета да стане. И да няма следа.

Раздели ме на две! Избери си едната.
Другата затвори в сянката, 
в самотата.
Нека там да стои – и дори да се мразиш…

За да знаеш коя да обичаш и пазиш.

Маргарита Мартинова