"ШИЗОФРЕННО РАЗДВОЕНИЕ…" Маргарита Мартинова - стихове

ШИЗОФРЕННО РАЗДВОЕНИЕ…

Раздели ме на две – "Новолунна". И - "Стара".
Част от мен забрави!
Другата – 
да изгрява,

да влудява съня ти – туй го може Луната.
Бреговете във мен – отдели от реката.

Раздели ми сърцето - да остане пак цяло.
След смъртта

да живее.

Днес е „живо – умряло”.
Да си има и тъмна, и светла страна.
С две лица, както имат деня и нощта.

Колко дълго го пазих! А сега – накъде?

Пълно с вени пробити. 
Вместо кръв - 
страхове.
Всяка мъка се вдява и му слага печат.
Ту напред затуптява, ту прескача назад.

Като амфора, пълна със злáто или с мед.

Като тежко имане - при човек

без късмет,

щом е цяло, протягат към него ръка.

На парчета да стане. И да няма следа.

Раздели ме на две! Избери си едната.
Другата затвори в сянката, 
в самотата.
Нека там да стои – и дори да се мразиш…

За да знаеш коя да обичаш и пазиш.

Маргарита Мартинова