Маргарита Мартинова
ЕМИЛИ И ПОДНЕБЕСНАТА
ПЧЕЛА[i]
Посвещавам
на Емили Дикинсън
С фуркетите на мисълта
си,
забити в старата й
шапка,
нощем проникваше в
света,
прикрита зад една
тетрадка.
Печеше „Черен кекс“ със
ядки.
Минути? - колкото
куплет.
И ни по-дълго, ни
по-кратко
от буквите във
всеки ред.
Веднъж - какаото
горчеше,
друг път – не стига
захарта.
Зависи! – колко дълга
беше
във мислите й
песента.
Отглеждаше в свойта
градина
една единствена пчела.
И още – трябваше да има
„… ливада. И една
мечта“.
Невидима пчелата беше.
От рими сбираше меда.
Емили сладките редеше
във кошнички
от самота.
Намериха я зад вратата.
За Рая стискаше билет.
Една пчеличка – над
главата.
И стих, надраскан със
фуркет…
[i] Години след смъртта на Емили Дикинсън,
намират нейни тетрадки с над 1800 стихотворения. Починала е на 10 май, преди
133 години. Приживе поетесата е известна със своите сладкиши (рецептата на неин
кейк е поставена на витрината на „Дома на поетите“ в Ню Йорк) и със
стихотворението си - от какво се прави ливада? - Пчела, мечта и трева. Ако
пчелата не пристига - и мечтата стига. Днес е призната за най-голямата
американска поетеса.
